Правителството прие програмата за управление от юни 2023 г. до декември 2024 г. В нея са заложени пет приоритета и е резултат от постигнато съгласие между „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ-СДС, съобщиха от правителствена пресслужба.
Новината идва, след като преди седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че с ПП-ДБ са договорили обща управленска програма и ще подпишат споразумение.
Двете партии се договориха за общо правителство с ротационен премиер в началото на юни. То беше подкрепено и с гласове на ДПС. От тогава ПП-ДБ и ГЕРБ отричат да са в коалция, но заедно с ДПС вземат решения за разпределение на ключови постове в министерствата, парламента и регулаторите.
Според прессъобщението управленската програма съдържа конкретни дейности на правителството в изпълнение на ангажиментите за законодателни инициативи, договорени между двете подкрепящи го коалиции преди съставянето на кабинета. От кабинета твърдят, че са заложили цели и мерки, които да доведат до "реални и измерими резултати", съобразени с Националната програма за развитие на България 2030 и с Националния план за възстановяване и устойчивост.
Програмата за управление на България до декември 2024 г. съдържа пет основни приоритета:
- Присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 г.
- Присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 г.
- Овладяване на инфлацията.
- Изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
- Подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти
За влизане в Шенген правителството обещава укрепване на граничния контрол, въведждане на антикорупционни мерки и реформа в службите за сигурност.
За приемането на еврото в България кабинетът ще предложи бюджети за 2023 и 2024 г. с годишен бюджетен дефицит от 3%. Предвижда се мащабна разяснителна кампания за ползите от въвеждането на единната европейска валута, която има за цел да опровергае разпространяваната дезинформация.
За изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) кабинетът ще променя закони, за да получи плащания от Европейската комисия (ЕК).
През април служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов каза, че следващият транш от парите по Плана зависи от 12 закона.
Преди заседанието на кабинета премиерът Николай Денков каза, че ако програмата на правителството не бъде финансово обезпечена, тя ще остане само под формата на "добри намерения".
Повод за думите станаха решенията на бюджетната комисия в парламентарна комисия, която отхвърли предложените от министъра на финансите Асен Василев ключови мерки за засилване на данъчния контрол. Заедно с това значително бяха завишени и разходите, без това да се съобрази с приходната рамка. Промените дойдоха по предложение на депутатите от ГЕРБ, подкрепени от "Има такъв народ" (ИТН) и "Възраждане".
В крайна сметка всички спорове по предложените промени в Закона за бюджета бяха преодолени след среща на съпредеседателите на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) Кирил Петков и Христо Иванов, и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Те заявиха, че бюджет за 2023 г. ще бъде приет без да се правят големи корекции по предложенията на кабинета.
