Компанията "Лукойл Нефтохим Бургас" ще се обърне към съда "за защита на своята делова репутация" във връзка с обвинения в контрабанда и други нарушения на територията на терминала ѝ на нефтеното пристанище "Росенец".
Това казаха от компанията в отговори на въпроси на Свободна Европа. В сряда парламентарната комисия по икономическа политика прие на първо четене законови поправки, които целят прекратяването на концесията на "Лукойл" за "Росенец" да стане по ускорена процедура.
Депутатите Кирил Петков и Атанас Атанасов от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) казаха, че през терминала "минава контрабанда" и че се разтоварва руски петрол в нарушение на европейските санкции. От ПП-ДБ не отговориха на въпросите на Свободна Европа с какви данни за контрабанда разполагат. От Министерството на финансите, което отговаря за митниците и НАП също не отговориха на въпросите на Свободна Европа има ли данни за контрабанда и какви мерки са предприели институциите, за да я спрат.
Срещу решението за отнемането на концесията на пристанището в Росенец реагира президентът Румен Радев, който заподозря, че зад него стоят "корпоративни интереси".
В отговорите си компанията "решително отхвърля и всякакви обвинения в политическа ангажираност" и пише, че "стриктно и в пълен обем" спазва законодателството на България и Европейския съюз (ЕС).
Пристанището от години се управлява от руската "Лукойл". След началото на войната на Русия срещу Украйна това се превърна в една от малкото точки за внос на руски нефт на територията на ЕС.
България е единствената страна в ЕС, която получи изключение да внася руски нефт по море още две години. Това стана със специална дерогация в санкциите срещу Русия, договорена от правителството на Кирил Петков през 2022 г. с цел да се гарантира вътрешното потребление.
През септември служебният кабинет, назначен от Радев, договори с "Лукойл" възможност България да изнася петролните ѝ продукти за трети страни. В замяна руската компания даде обещания, че ще започне да плаща данъци в България. Компанията заобикаляше плащането им над десетилетие, което доведе до пропуски за България на стойност над 1 млрд. лв.
През ноември Европейската комисия (ЕК) каза в отговор на въпрос на Свободна Европа, че България не може да продава руски петрол на трети страни, включително ако е преработен.
