„Днес ние казваме „не“ на нихилизма и безродието, които катастрофираха в своето безчестие с опитите си да охулят и сломят тази инициатива.“
С тези думи президентът Румен Радев откри в четвъртък 111-метровия пилон „Рожен“, на който се извисява огромно българско знаме. Проектът е на стойност 1 млн. лева и е реализиран под патронажа на Радев.
В последните седмици тази инициатива предизвика широки дебати и породи най-малко три въпроса:
- Това ли е удачният начин да се изрази националното самочувствие;
- Защо пилонът е регистриран като преместваем обект, след като за издигането му е излят бетон;
- Откъде идват подозренията, че идеята не е точно патриотична, а просто става дума "за едни пари".
В четвъртък президентът говори за свобода и обединение „около нашите свещени ценности, идеали и символи“. Но той също обвини хората, които са се обявили против инициативата. Той използва различни думи по техен адрес, но едно от определенията му изпъква повече от останалите.
"Безродие" е дума от времето на Сталин в СССР
Става въпрос за думата „безродие“, пряко свързана с разрушителната кампания срещу т.нар. „безроден космополитизъм“ в СССР по времето на Йосиф Сталин.
Историята на думите "безродие" и "безродници"
Още след речта на Радев от Рожен, политическият активист и природозащитник Тома Белев припомни във Фейсбук генезиса на думата „безродници“.
Автор на нейната първа политическа употреба е Андрей Жданов - член на Политбюро в съветската комунистическа партия.
Обвинението „безродни космополити“ е съставна част от репресивна кампания в СССР, която започва през 1948 г. и стихва след смъртта на Сталин през 1953 г.
Кампанията отначало е насочена срещу хората от еврейски произход, но прераства в борба срещу „упадъчното буржоазно влияние“ като цяло. В нейните рамки е репресиран огромен брой интелектуалци, творци и учени.
„Кампанията срещу „безродния космополитизъм“ консолидира отрицателното отношение към всичко онова, което е чуждо, международно и свързано със Запада“, казва пред Свободна Европа историкът Стефан Дечев.
„В съветската традиция „космополитизъм“ има и антисемитски уклон, защото „космополитите“ са точно евреите“, казва пред Свободна Европа политологът Димитър Бечев. Той припомня антисемитската вълна в СССР след Втората световна война и по-конкретно съдебните процеси срещу лекари от еврейски произход, наричани от Сталин „убийци с бели престилки“.
Водещият на предаването „Контракоментар“ Асен Генов определи речта на Радев от Рожен като „тежка реминисценция към времето на сталинските репресии в СССР“. Той припомни статии и цитати от различни съветски издания и документи от края на 40-те години на XX век, в които се говори за „безродни космополити, лишени от святото чувство на любов към родината“.
Как се използва думата „безродие“ в България
Според Димитър Бечев не непременно сталинизмът е референтната точка за употребата на думи като „безродие“ в българския контекст.
„Този модел в България се развива от 60-те години нататък, когато комунизмът и национализмът се преплитат. Това е по-непосредствено наследство, което още пропива в българския елит и има всевъзможни превъплъщения, няма нужда да ходим до Сталин“, казва Бечев.
Стефан Дечев добавя, че подобен на използвания от Радев език се употребява и в периода между двете световни войни от крайнодесни и антисемитски организации в Европа.
„Безродници“ и "родоотстъпници" са обвинения, популярни в късния националистически комунизъм в България
В думата „безродници“ историкът също вижда отражение от късния националистически комунизъм, който съпровожда депортирането на над 300 хил. български турци в съседна Турция през лятото на 1989 г.
В България обаче комунистическият режим предпочита определения като „чуждопоклонничество“, „буржоазна отживелица“, както и думата „родоотстъпник“.
„По време на [депортирането на българските турци] през 1989 г. се говореше срещу „родоотстъпниците“ и „предателите“ - хората, които се застъпваха за нормално отношение към българските турци и мюсюлманите и влизаха в неформални организации, противопоставящи се на режима“, казва Дечев.
Думите „безродие“ и „безродници“ остават в употреба и след падането на режима през 1989 г.
Дечев припомня как през 2016 г., покрай изготвянето на нови учебни програми от Министерството на образованието, кметът на Панагюрище Никола Белишки е използвал обвинението „безродници и нихилисти“ по повод една задача от програмата по история за 6. клас - учениците да дават пример за „съжителството между традициите на християни и мюсюлмани“.
В навечерието на изборите за Европейски парламент през 2019 г. председателят на партия „Воля“ Веселин Марешки призовава „да изпратим в Брюксел български родолюбци, а не депутати - безродници“.
Думата се среща и в статии на десния сайт „Консерваторъ“, в който един от авторите - Кузман Илиев, пише, че „има безродници, които не осъзнават, че кирилицата действително е създадена от Климент именно в Охрид – македонското културно сърце на България в Средновековието. И че да се вземе позиция, в която си харизваме историята на днешните българомразци и сърбомани в Скопие и Белград, е национално предателство.“
Миналия месец евродепутатът от СДС Александър Йорданов от своя страна употреби думата „безродник“ за човека, пребил председателя на българско сдружение в северномакедонския град Струга.
И в Народното събрание след 1989 г. „безродници“ е често срещана дума - в изказвания на СДС (по адрес на представителите на БСП), БСП (по адрес на защитници на малцинствата), „Атака“ (срещу „така наречените войнстващи либерални икономисти безродници“), вече разпадналите се „Обединени патриоти“, а съвсем наскоро - и от Цончо Ганев от „Възраждане“.
Какво значи употребата на думата от Радев
Димитър Бечев не се изненадва от речта на Радев, защото „той от дълго време залага на „патриотична“ реторика“. Ако в миналото Радев се е опитвал да достигне с различни послания до различни аудитории - както по време на летните протести от 2020 г., то сега набляга само на националистическата линия. „Може би с идеята, че в един момент ще стане електорален политик“, казва Бечев.
„Винаги е имало представители на такова говорене - дори навремето в СДС имаше националистически тенденции. Просто в момента е на ръба на вълната и Радев се възползва от това“, добавя анализаторът.
„Напоследък президентът Радев се позиционира близо до крайната десница - с реторика, много близка до тази на „Възраждане“ и Българския национален съюз (БНС)“, казва Стефан Дечев. „Всъщност Радев прави едно смесване на различни идеологии, общото между които е крайният национализъм и подозрителното отношение към евроатлантическата ориентация на България.“
Радев смесва различни идеологии, общото между които е крайният национализъм и подозрителното отношение към евроатлантическата ориентацияСтефан Дечев
Така според историка крайното дясно се обединява с националистическото ляво от времето на късния комунизъм. „Това представлява идеологията, която в момента Радев налага чрез публичните си прояви и политическата си линия. Доста е широко ветрилото, което се опитва да покрие самият той“, добавя Дечев.
„Тези разновидности на крайни идеологии поставят Радев вън от нормалния конституционен и демократичен европейски консенсус, който би трябвало да господства в нашето общество“, казва още историкът. „И практически изпразват от съдържание неговата роля да бъде обединител на нацията.“
