Една вечер през 1959 г. бившият пилот на военновъздушните сили на Съединените щати Ричард Бах се прибира при жена си Бет в Лонг Бийч. Той току-що се е уволнил от армията и работи като чертожник, пощальон и пише статии за списание Flying.
Следва момент, който ще промени живота му безвъзвратно, а по-късно - и живота на мнозина. Бах разказва, че чува глас зад себе си да казва: "Джонатан Ливингстън Чайката". Обръща се и открива, че там няма никой.
Уплашен, Ричард бърза да се прибере в апартамента си, а когато сяда на бюрото си, пред очите му минава пълнометражен цветен филм за историята на Чайката. Бах записва видяното толкова бързо, колкото успява. Филмът внезапно спира по средата. Ричард прибира ръкописа си в чекмеджето, където лежи през следващите осем години.
Студената война връща Ричард Бах на активна служба и той прекарва една година във Франция (1962-1963 г.), летейки на F-84 в очакване Студената война да се разгори. Освен че става капитан, в този период той пише и публикува книгата "Странник на земята", която се радва на успех сред критиците.
След завръщането си от Франция Бах заменя изтребителите за антични биплани и работи като редактор за списание Flying в Манхатън, а по-късно и в Бевърли Хилс.
Барнстормингът става новата мания на Ричард и следващите му две книги са посветени на това. Това е шоу, в което пилоти изпълняват индивидуални или групови трикове, в които показват майсторството си в небето и смразяват сърцата на зрителите на земята.
Към края на 60-те Бах изтупва от прахта ръкописа на "Джонатан Ливингстън Чайката". Дописва го и се опитва да го публикува. Но получава 19 отказа. Книгата е публикувана от Macmillan през 1970 г. Първоначално илюстрирана с черно-бели фотографии на Ръсел Мансън, тя се таргетира като детска книжка за летенето.
Първият тираж от 7500 екземпляра се разпродава бързо без никаква реклама. Следват още осем поредни тиража. През 90-те години на ХХ век списание People изчислява, че "Джонатан Ливингстън Чайката" е продадена в повече от 30 милиона екземпляра.
Книгата разказва за млада чайка, която иска да лети по-високо, по-далече, по-красиво от ятото, което няма друга цел в живота си, освен да се бие за риба и за власт до рибарските лодки.
"- Защо, Джон, защо? - попита го майка му. - Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото? Защо не оставиш ниското летене на пеликаните и албатросите? Защо не ядеш, синко? Станал си само пера и кости!
- Нищо, че съм само пера и кости, мамо. Просто искам да разбера какво мога да правя във въздуха и какво не мога. Просто искам да знам."
"Чайката вижда най-далеч, когато лети най-високо" , казва Джонатан Ливингстън, а книгата се появява точно когато Ню Ейдж философията и дзен-будизмът набират популярност.
Книгата разказва за човешкото самоусъвършенстване и стремеж към свободата. Героят на Бах казва, че право на чайката е да лети, че свободата е самата природа на нейното съществуване, че каквото и да пречи на тази свобода, то трябва да бъде отхвърлено, независимо дали е обичай, предразсъдък или каквото и да било друго ограничение.
Точно такъв е и животът на Ричард Бах. Цял живот той сам взима и преподава уроци по летене на десетки милиони. Точно, както неговата "суперчайка" изследва до къде може да стигнат свободата и самоусъвършенстването на полета в небето. И в пряк, и в преносен смисъл. Така например той оцелява при авиокатастрофа през 2012 г.
