Президентът Румен Радев подписа в четвъртък указ за предсрочното освобождаване на Иван Гешев от поста главен прокурор, съобщиха от администрацията на държавния глава.
С това окончателно приключва процедурата по уволнението на ръководителя на държавното обвинение, която завърши във Висшия съдебен съвет (ВСС) в понеделник с 16 на 4 гласа в подкрепа на отстраняването му.
Повод за това решение стана репликата му за "политическия боклук", който трябва да бъде "изметен" от парламента, с която Гешев се обърна на 15 май към партиите, искащи оставката му.
Мнозинството от членовете на съвета прецениха, че с този израз главният прокурор е уронил престижа на съдебната власт и не може повече да заема поста си.
След подписването на указа, Иван Гешев коментира във Фейсбук, че е бил "несправедливо" отстранен от политици, които "изкривиха истината". Той написа, че "битката за справедливост е битка на целия български народ".
Президентът нямаше срок, в който да подпише указа за освобождаването на Гешев. Той можеше и да върне процедурата за още едно разглеждане във ВСС, както направи при избора на вече бившия главен прокурор в края на 2019 г.
Освобождаването на Гешев беше предшествано от промяна на позицията на ГЕРБ и ДПС спрямо него, които досега никога не бяха искали оставка му. Това стана на 12 май, когато номинираната от ГЕРБ за ротационен премиер Мария Габриел каза, че за бъдещото управление ще бъде приоритет главният прокурор да бъде отстранен.
Още същия ден тя беше подкрепена от ДПС, а малко след това шестима членове на Прокурорската колегия на ВСС внесоха и предложение за отстраняването на Гешев. Впоследствие към него беше добавено второ предложение, а първото беше изненадващо оттеглено в края на процедурата по уволнението му.
Това беше трета подобна процедура срещу бившия главен прокурор в съдебния съвет, след като искания за освобождаването му бяха внасяни през 2021 г. от бившия служебен правосъден министър Янаки Стоилов и през 2022 г. от наследницата му на поста Надежда Йорданова.
Двете предложения бяха значително по-мотивирани от настоящото и визираха десетина случая, в които се предполагаше, че Гешев е нарушил служебните си задължения, уронвайки престижа на съдебната власт.
Въпреки това мнозинството във ВСС отказа изобщо да разгледа по същество първото искане. Впоследствие Конституционният съд го задължи да го направи заедно с искането на Йорданова, но съветът не подкрепи отстраняването на Гешев.
На 1 май кортежът му стана обект на взрив, след който той замина за Турция и САЩ. Междувременно заместникът му Борислав Сарафов започна публично да го атакува за намеса в политическия процес, а ГЕРБ и ДПС призоваха за оставката му.
След завръщането си в България Гешев обяви, че е жертва на "заговор срещу държавата", реализиран от "политическата мафия" и декларира, че няма да напусне поста си, а ще се "бие". Последваха искания за сваляне на имунитетите на лидерите на ГЕРБ и "Продължаваме промяната" Бойко Борисов и Кирил Петков.
В дена, в който ВСС гласува Гешев да бъде свален от поста си, той намекна пред медиите, че това е план лично на Борисов и на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Сега предстои съдебният съвет да избере временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Все още не е ясно и дали Гешев ще може да продължи да работи като редови прокурор или ще напусне съдебната система изцяло.
Гешев беше критикуван, че няма необходимите качества да заема най-високия пост в прокуратурата още преди избора си преди три години и половина. Подобни позиции поддържаха Висшият адвокатски съвет и Съюзът на съдиите в България.
Гешев е възпитаник на Академията на МВР и преди да стане главен прокурор оглавяваше закритата вече Специализирана прокуратура. Преди това беше и наблюдаващ прокурор по делото за източването на Корпоративна търговска банка.
