Изчистете фотогалерията на телефона, изтрийте историята в YouTube, изтрийте Телеграм, изберете дрехи без комбинация от червено и бяло (знамето, което развяват протестиращите срещу Лукашенко през 2020 г. - бел.ред.), а отскоро - и без синьо и жълто (знамето на Украйна), не носете чуждестранна валута в себе си.
Това са само част от препоръките, които завръщащите от чужбина в Беларус се споделят помежду си. Хора в цивилно облекло щателно проверяват личните вещи на беларусите на границата, изискват да отключат телефона и да покажат съдържанието му. Подобни процедури, които не фигурират в закона, се превръщат в рутина.
Вече три години в Беларус продължават репресиите. От 2020 г. насам, когато в страната имаше месеци на масови протести заради съмнения около фалшифицирането на резултатите от последните президентски избори, хиляди граждани са осъдени и преследвани по политически причини.
След протестите бяха задържани над 38 000 души, поне сто хиляди напуснаха страната, опасявайки се от произволни арести, малтретиране и несправедливи съдебни процеси. С течение на времето заплахата не отслабва, казват правозащитници, и то не само за участвалите в протестите.
Параноята от военен преврат, от която страда президентът на Беларус Александър Лукашенко, стига до въвеждането на паспортен контрол дори за пристигащите от Русия - за първи път от почти 30 години.
Рускоезичният телевизионен канал на Свободна Европа "Настоящее Время" разказва как връщащи се от чужбина биват задържани в Беларус, включително хора, които не са били в страната от много години.
"Дойдох да си извадя пълномощно, а бях обвинен в три криминални престъпления"
В края на май 28-годишната Даяна идва в Беларус от Москва, където е живяла през последните осем години, за да поднови паспорта си. На границата тя е задържана. Във видео, заснето от силите за сигурност, тя казва, че е участвала в протестите през 2020 г.
На 18 май на летището в Минск е задържано момиче, което се връща от почивка в Египет. На паспортния контрол силите за сигурност я отвеждат, за да "поговорят". На телефона ѝ в Google Drive са открити снимки от протестите през 2020 г. От летището тя е отведена в следствената комисия, а след това - в центъра за задържане.
При преминаване на границата е задържан и 40-годишният Евгений Тихонов. Известно време той живее в Италия, след това се връща в Беларус, а оттам заедно с IT компанията, в която работи, се мести в Полша.
През май се прибира за рождения ден на майка си и да уреди някои документи. Още на границата той е задържан и обвинен по три текста от наказателния кодекс - заради коментари в Телеграм по адрес на силите за сигурност и Александър Лукашенко.
През февруари силите за сигурност задържат 32-годишния Максим Сташуленко, който се завръща от чужбина. През септември 2020 г. той работи като пожарникар и предупреждава жителите на жилищен комплекс в Минск да свалят бяло-червено-бялото знаме, окачено между къщите им.
След това е уволнен и заминава да работи в чужбина. Сега той е обвинена за "организиране и подготовка на действия, грубо нарушаващи обществения ред, или активно участие в тях" и в момента е в затвора.
В Беларус са задържани най-малко 58 души, завърнали се в родината си от чужбина.
Според правозащитната организация "Вясна" през 2022 г. и началото на 2023 г. в Беларус са задържани най-малко 58 души, завърнали се в родината си от чужбина. От тях най-малко 10 души са осъдени на затвор за срок от една до пет години в колония, четирима души - на домашен арест. Срещу още седем души са образувани наказателни дела.
Самите власти говорят за преследването на напусналите страната. През август 2022 г. Михаил Бедункевич, зам.-началник на управлението по борба с организираната престъпност към вътрешното министерство на Беларус, казва, че над 79 на сто от издирваните за протестни дейности беларуси са заминали в чужбина.
Бившият следовател от Следствения комитет на Беларус Игор Лобан казва, че репресиите срещу напусналите страната ще продължат. През август 2020 г. той се обяви против потушаването на протестите, беше уволнен от Следствения комитет и беше принуден да напусне Беларус.
Лобан препоръчва не само на беларусите, които са участвали в протестите, но и на тези, които са писали коментари за протестите в социалните мрежи или в чатове, да се въздържат от пътуване до страната.
Така през февруари 28-годишният Родион Кочетков беше задържан и осъден за два коментара за полицаи, които властите сметнаха за обидни. Той не е участвал в протести и не е бил абониран за Телеграм канали, признати за екстремистки от беларуските власти.
Известно време Родион живее в чужбина и когато се връща, е задържан и осъден на 2,5 години затвор "за подбуждане на омраза".
Как силите за сигурност намират протестиращите
През 2022 г., две години след президентските избори и началото на масовите протести, Беларуският следствен комитет съобщи за създаването на "криминалистична видеотека" със стотици хиляди файлове, чийто анализ помогна да се идентифицират протестиращи.
Постоянното събиране, систематизиране и изучаване на медийни материали за екстремистки престъпления продължава и до днес
"Постоянното събиране, систематизиране и изучаване на медийни материали за екстремистки престъпления продължава и до днес", казват от силите за сигурност.
Сериозни ресурси са насочени към обработката на т.нар. медийни материали за издирване на протестиращи чрез снимки и видео. Беларуските сили за сигурност използват системата за лицево разпознаване Kipod.
"Но дори и да сте изтрили всичките си видеоклипове и снимки, няма гаранция, че няма да попаднете в кадъра на други хора", казва Андрей Стрижак, задържан през януари тази година.
"Дигиталният отпечатък, който оставяме в съвременния свят, е много ярък и видим. Трябва да сте специалист на много високо ниво в областта на дигиталната сигурност, за да изчистите следите си", добавя той.
Самият той никога не е публикувал снимки от протестите, но силите за сигурност са го разпознали на снимка в Shutterstock. Последните две години той живее в Полша. "Дойдох си в Минск за празниците", казва Стрижак.
Какво заплашва онези, които отдавна не живеят в Беларус
Властите наблюдават и онези, които живеят в чужбина от много години. Те следят акциите за солидарност на диаспорите, работата на организациите им, както и активността на беларусите в чужбина в социалните мрежи.
Олга Манкевич е задържана в Минск още при пристигането си на гарата през лятото на 2022 г. Тя живее в Андора от 2008 г. и идва да посети роднините си. Олга е обвинена в обида на Лукашенко, както и в следване на признатия за екстремистки канал Nexta в Инстаграм. Тя прави скрийншотове оттам и ги публикува на страницата си, придружени с коментари.
Олга е заплашена от до четири години затвор, но месец по-късно е освободена и се връща в Андора. Тя казва, че адвокат и "много пари" са ѝ помогнали да се отърве. Съпругът ѝ е платил 24 000 евро, за да бъдат свалени обвиненията и да бъде освободена.
Тя казва, че не знае точно за кого са предназначени парите. Семейството ѝ е трябвало да предаде сумата на силите за сигурност "в плик", в допълнение към глобата, платена официално.
"Беларусите, които живеят в чужбина от 10 години, вече по-малко следят ситуацията и не оценяват рисковете. Те са свикнали с факта, че има плурализъм на мненията, свобода, демокрация, справедлив процес и т.н.", казва Андрей Стрижак.
Според него хората, които през 2020 г. са излезли с акции на солидарност с протестиращите в Беларус, три години по-късно може би вече дори не си спомнят, че някога са застанали пред посолството със знаме, че са се снимали, че са произнасяли призиви, показвали са плакати. "Но властите помнят това много добре. За такива хора идването в Беларус също е много опасно", добавя Стрижак.
По думите му в подобни случаи беларуските власти разширяват "своята юрисдикция до места, които не са им подчинени".
Какъв е смисълът от репресии три години след протестите
Почти три години след протестите, когато лидерите им отдавна са осъдени на години затвор, а десетки хиляди активни участници напуснаха Беларус, властите продължават да издирват инакомислещите, използвайки стари снимки, коментари и харесвания в социалните мрежи.
Например 49-годишната активистка Татяна Курилина се върна в Беларус по програмата на беларуските сили за сигурност "Пътят към дома". През февруари 2022 г. беше заснет пропаганден сюжет за нейното завръщане.
По инициатива на Лукашенко е създадена програмата за тези, "които се объркаха през 2020 г. и искат да се върнат в родината си без последствия". След завръщането си Татяна Курилина обаче е обвинена в 21 криминални престъпления и осъдена на 4,5 години затвор.
Беларуските власти не само не са готови да дадат амнистия на никого, но и намират нови причини за преследване
Беларуските власти не само не са готови да дадат амнистия на никого, но и намират нови причини за преследване. Според Андрей Стрижак властите нямат усещането, че хората ги подкрепят и си го получават чрез насилие и репресии.
По думите му силите за сигурност са и финансово заинтересовани да има повече политически дела. "За тях това означава възможности, например, да получат жилище или да постигнат кариерно израстване."
Бившият следовател Игор Лобан говори за "система" в правоприлагащите органи. "Трябва да се установят поне толкова [престъпления и правонарушения], колкото през последния отчетен период, или повече. Следователно, работата в тази посока ще продължи, и определено не се вижда край."
