Службите за сигурност трябва да поставят под наблюдение руските граждани, които живеят на Запад. Това каза в интервю за Радио Свободна Европа чешкият президент Петр Павел, наричайки подобна мярка "цената на войната", която Русия води в Украйна.
По време на интервюто той коментира състоянието на украинската армия, бъдещото възстановяване на страната от войната, както и предстоящата среща на лидерите на НАТО на 11 и 12 юли във Вилнюс, Литва.
Павел каза, че макар да изпитва съчувствие към руснаците в чужбина, които са изправени пред трудности заради решението на Москва да започне военна инвазия в Украйна, "когато има продължаваща война, мерките за сигурност, свързани с руски граждани, трябва да бъдат по-строги, отколкото в нормално време".
"Така че всички руснаци, живеещи в западните страни, трябва да бъдат наблюдавани много повече, отколкото в миналото, защото са граждани на нация, която води агресивна война... Това е просто цената на войната", добави президентът на Чехия.
Като пример в тази посока той припомни, че през Втората световна война японските потомци в САЩ също са били под "строг режим на наблюдение". Тогава американските власти създават лагери за интерниране, от които са засегнати около 120 000 души с японски произход, повечето от които американски граждани.
Петр Павел, който е бивш високопоставен служител на НАТО, коментира още, че очаква по време на предстоящата следващия месец среща на върха на алианса да чуе "силен език" в посока дългосрочна подкрепа за Украйна, включително и признание на важността страната да стане член на НАТО.
"Това, което очаквам, е наистина силен език, когато става дума за дългосрочна подкрепа за Украйна. Виждам редица държави, които се споразумяват в дългосрочен план за подкрепа за Украйна, която няма да се основава на еднократни пакети, а на внимателно планирана дългосрочна процедура", каза Павел в централата на Радио Свободна Европа в Прага.
Когато президентът Владимир Путин започна своята военна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., руски официални лица казаха, че една от основните причини за офанзивата е притеснението на Кремъл, че Украйна се приближава към присъединяване към НАТО.
Въпреки десетилетните усилия на постсъветски страни като Украйна, Грузия и Молдова да се дистанцират от Москва и да получат гаранции за своята сигурност, обещанията, които получиха от Запада, така и не се приближиха до реално присъединяване в алианса.
Тази ситуация обаче се промени с началото на пълномащабната война в Украйна и украинският президент Володимир Зеленски настоя за членство в НАТО. Наскоро той каза, че страната му е "готова да се присъедини" и алиансът трябва да вземе решение в тази посока на следващата си среща на върха.
По думите на Павел, чиято страна се присъедини към НАТО през март 1999 г., той би приветствал "ясния език" за бъдещо членство на Украйна, след като войната приключи, доколкото процесът на присъединяване не може да започне, когато една страна все още е във война.
"Силно вярвам, че всички лидери ще разберат, че участието на Украйна както в НАТО, така и в ЕС, е може би единствената гаранция как да се осигури стабилност в този регион, как да се направят и НАТО, и ЕС по-силни, и как да държим Русия и нейната агресивна политика на разстояние", коментира президентът на Чехия.
Като председател на Военния комитет на НАТО Павел посети Украйна поне три пъти и наблюдава напредъка на украинската армия. По думите му, ако днес страната беше член на алианса, украинската армия би била "без съмнение най-опитната армия в НАТО". Той каза, че в техническо и процедурно отношение украинската армия много скоро ще бъде готова за членство в алианса.
Помолен да оцени първите дни от контранастъплението на Украйна, той каза, че би го определил с термина "оформящи операции", тъй като смята, че "истинското контранастъпление" все още не е започнало.
Запитан за опасенията, че Китай може да играе голяма роля във възстановяването на Украйна след войната, Павел каза, че подозира, че Китай ще бъде по-активен по време на тази фаза, отколкото беше в опитите си да използва влиянието си върху Русия, за да предотврати конфликта.
"Ще трябва да следим подобно усилие, защото е ясно, че Китай няма да го направи от хуманитарни причини, а просто за да получи влияние и контрол."
Чешкият президент изрази съжаления, че Пекин не е поел по-активна роля от самото начало - от една страна, обезсърчавайки Русия да продължи агресията, а от друга - използвайки тежестта си, за да излезе с ефективни мирни предложения.
