Бивши барети, бизнесмени, местни феодали, кметски съветници, кандидат-депутати, престъпници, бегълци от закона. Те никога не са били лесни за описване и имената им рядко предизвикват равнодушие у хората. Особено в Дупница.
Въпреки че през годините широката публика ги е свързвала с наркотрафик и силови методи, типични за застрахователните бизнеси през 90-те години, сред съгражданите си те винаги са се ползвали с ореол на благодетели. В Дупница се твърди, че те са контролирали всичко - от строежа и поддържането на паркове, детски градини и социални жилища, до редуцирането на битовата престъпност и бездомните кучета. Може би затова проблемите им винаги са идвали от София, а не от местните власти.
Те са Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви. Макар да не са биологични братя, те на практика са неразделни в представата на масовия зрител. До миналия уикенд. Тогава стана ясно, че Ангел Христов-Геле е починал в България, въпреки че от повече от десетилетие е обявен за международно издирване заедно с "брат" си. Пламен Галев все така си остава в неизвестност.
През 2012 г. двамата бяха окончателно осъдени за рекет и изнудване на дупнишки собственик на таксиметрова компания и оттогава са бегълци от закона. Въпреки че очевидно са неоткриваеми за бившите си колеги от МВР, в Дупница е публична тайна, че Братя Галеви безпроблемно са се прибирали в имението си в близкото село Ресилово. Неочакваната смърт на Геле го доказва.
През последните 15 г. двамата са свързвани с подозрения за различна престъпна дейност и споменаването на имената им е причинявало главоболия на не един вътрешен министър.
През 2008 г. Румен Петков се раздели с поста си начело на МВР заради среща с тях, уредена от бившия им колега Алексей Петров. През 2012 г. Цветан Цветанов безуспешно ги призоваваше да се предадат и прехвърляше отговорността за изчезването им на съда. А през последните дни на Иван Демерджиев му се наложи да признае, че МВР не знае нито кога Христов е влязъл в България, нито как, нито дали е влязъл жив.
Подчинени на Алексей Петров в СОБТ
Подобно на много други бизнес кариери, започнали през 90-те години на миналия век, и забогатяването на Братя Галеви е предшествано от престой в службите за сигурност. През годините различни медии твърдят, че двамата са имали общи бизнес интереси със знакови лица от ъндърграунда като Христофорос Аманатидис-Таки и убития наскоро в ЮАР Красимир Каменов-Къро.
Братя Галеви са бивши барети от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) в МВР, където взводен командир им е бил Алексей Петров. Самият той разказа през уикенда пред бТВ, че познава много добре покойния Геле, защото е бил в неговата група в отряда. По думите на Петров той е "загубил следата им до оня период до 2009 г., когато бях в ДАНС и участвах в тяхното задържане".
Междувременно Братя Галеви започнаха да се развиват и политически. В онези години бяха съветници на бившия кмет на Дупница Атанас Янев. Той беше издигнат от сдружение, за което местните твърдяха, че е ръководено от самите Галеви.
През 2009 г. двамата се включиха и в парламентарните избори, което им осигури временен имунитет и така успяха да излязат от ареста под парични гаранции от по 50 000 лв. След това те никога повече не се върнаха зад решетките.
Оперативна среща с Румен Петков
Проблемите с правосъдието на Братя Галеви, довели до арестите им и последвалото им осъждане, бяха предшествани от тяхна оперативна среща с бившия вътрешен министър от кабинета "Станишев" (2005-2009) Румен Петков, която му коства поста. Покрай този случай Петков дори беше обвинен в разкриване на държавна тайна, но съдът го оправда.
Всичко започна с изслушване на вече покойния бивш директор на Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) в МВР Ваньо Танов пред парламентарната вътрешна комисия в края на март 2009 г. Повод за него бяха данни за връзки на висшето ръководство на МВР с наркотрафика.
Тогава Танов беше заявил пред депутатите, че Алексей Петров е посредничил за среща на Петков с Братя Галеви в офисите на столичния басейн "Спартак". Последва гневно изявление от Петков, че с изказването на Танов в парламента е бил "изпържен" офицер под прикритие, работил за държавата. В крайна сметка обаче се оказа, че Танов не е твърдял, че Петров е бил под прикритие. Така прокуратурата обвини само Петков в разкриване на държавна тайна, но делото падна в съда.
"Разговорът касаеше действие на зам.-министър, на заместник на Румен Петков, което наложи информацията, която имат т.нар. Братя Галеви, да я предоставят директно. Това е причината. Аз бях в статут на официално оперативно внедряване. Нищо нередно не се случи в тази среща. Разбира се по-късно беше преекспонирано цялото това и се наложи Румен Петков да напусне поста си", каза по повод тези събития Алексей Петров в неделя.
В доклада на вътрешната комисия от изслушванията, направени в парламента в онзи период, обаче беше записано, че срещата на Петков с Галеви е била "нерегламентирана". А по отношение на работата на службите срещу наркотрафика бяха отбелязани "тревожни практики в работата на МВР, довели до понижена разкриваемост и изтичане на класифицирана информация към престъпния контингент, по който МВР работи", пише "Медиапул" на 8 април 2008 г., точно пет дни преди Румен Петков да подаде оставка като вътрешен министър.
ОПГ за рекет и изнудване
През октомври 2008 г. МВР пусна информация, че търси Братя Галеви във връзка с акция за извършени престъпления срещу финансовата, данъчната и осигурителната система. След претърсванията в домовете, офисите и автокъщите на двамата, стана ясно, че е образувано досъдебно производство за пране на пари.
Те обаче не бяха арестувани по време на акцията, а се появиха сами на следващия ден в сградата на Националната следствена служба, за да разберат защо полицията твърди, че ги издирва. След това си тръгнаха безпроблемно.
По този повод тогава Ваньо Танов коментира, че Галеви очевидно са се ползвали с политическа протекция, след като са успели да превърнат Дупница в "частен град". И припомни, че докато е бил директор на ГДБОП "братята" са били разработвани за наркотрафик, но след срещата им с Петков "оперативна работа беше невъзможно повече да се върши спрямо тях".
Междувременно през юли 2009 г. ГЕРБ спечели изборите и на власт дойде първият кабинет "Борисов", в който Танов оглави митниците. През декември същата година Пламен Галев беше арестуван заради заплахи срещу журналистката Лидия Павлова. Ангел Христов пък се присъедини към него зад решетките през януари 2009 г., след като беше привикан на разпит в следствието.
През есента на 2009 г. срещу Братя Галеви и приближените им Владимир Ангелов-Стъклето, Апостол Чакалов-Тоци, Георги Блатски, Красимир Оков и Георги Градевски-Конана тръгна дело за организирана престъпна група (ОПГ) за рекет и изнудване. Галев беше обвинен в изнудване, средна телесна повреда и принуда, а Христов - за извличане на облаги чрез всяване на страх.
През ноември 2010 г. Кюстендилският окръжен съд ги оправда на първа инстанция. През юли 2011 г. обаче Софийският апелативен съд осъди Галев на 7 години, а Христов - на 5 години затвор. Втората инстанция ги призна за виновни в това, че между февруари 2007 и януари 2009 г. са сформирали и ръководили въоръжена престъпна банда за рекет и изнудване с членове Стъклето, Тоци, Конана и Блатски. В началото на май 2012 г. дойдоха и окончателните им присъди от Върховния касационен съд (ВКС) - по 5 години затвор за Галев и Христов.
Окончателната им присъда потвърди, че Братя Галеви са принудили Пламен Миланов от Дупница да им прехвърли 50% от таксиметровата си фирма "Сити транс" ООД и всеки месец да им предава половината от оборота си. ВКС беше пресметнал, че така двамата са му нанесли щети за над 82 000 лв. В края на 2015 г. Миланов и млада жена бяха открити мъртви в помещение в Дупница без видими следи от насилие.
"В момента, в който съдията удари с чука"
Присъдата е прочетена, но Братя Галеви изчезват безследно, преди да бъдат отведени в затвора. Изчезването им съвпадна с момент, в който тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов редовно се конфронтираше със съда. Затова никой не беше изненадан, когато МВР прехвърли на съда вината за бягството на бившите барети.
Тогава Цветанов дори каза, че не е имало основания подчинените му да следят Галев и Христов, защото не са имали данни, че извършват престъпление и е можело да бъдат обвинени в полицейщина. Въпреки че самият той настояваше съдът да задържи двамата под стража на базата на осъдителната им присъда на втора инстанция.
Бягството на Галеви предизвика дори идеи за законодателни промени, които бяха развити лично от тогавашния премиер Бойко Борисов.
"В момента, в който съдията удари с чука и даде осъдителната присъда, да идва съдебната полиция, да слага белезниците и да откарва в затвора", поиска той по време на заседание на Министерския съвет, от което беше публикувана стенограма.
От документа ставаше ясно още, че Борисов е подразнен, защото е получавал въпроси: "С кой акъл търсите някого, който трябва да е в затвора?". "Сиреч, на втора инстанция задължително законът да задължава съдията да задържи", разпореди тогавашният премиер.
Идеята му така и не се осъществи в този ѝ вид, тъй като беше посрещната с недоумение от правната общност.
"Презумпцията за невинност все още не е отменена. Всеки е невинен до доказване на противното и това е признато европейско право", реагира тогавашният председател на ВКС проф. Лазар Груев.
Заместникът му и ръководител на Наказателната колегия на съд Гроздан Илиев добави, че това би било "абсурд, защото на втора инстанция процесът още не е приключил, а подсъдимият е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда".
Дори тогавашната правосъдна министърка на Борисов - Диана Ковачева, призна пред БНР, че в случая с Галеви не е имало основание ВКС да измени наложената вече парична гаранция на двамата, защото е щял да бъде обвинен в пристрастност и предрешаване на процеса.
11 години по-късно историята на Ангел Христов приключи. Според официалната версия - с остър инфаркт. Пламен Галев обаче остава в неизвестност и МВР продължава да го издирва неуспешно. А имената им все така се споменават в различни сценарии, включващи убития наскоро Къро, бившия му съратник Таки и дори чужди служби.
