Тя помага на "безмълвните жертви на войната", написа вестник "Капитал" на 1 юни. Статията показва, че спасяването на животно от мястото на боевете понякога е двойна спасителна акция: тя осигурява и на стопаните свободата да се евакуират, защото им дава увереност, че техният любимец вече е на сигурно място.
Стотици, ако не хиляди украинци, отказват да напуснат районите, нападнати от Руската федерация на 24 февруари, защото се безпокоят за съдбата на животните, към които са привързани.
Петя Петрова казва пред Българското национално радио (БНР), че се занимава активно със защита на правата на животните от близо 4 години. Преди това е била и активист за човешките права, като тогава е пътувала и до Близкия Изток. Затова казва, че работата във военна обстановка не ѝ е непозната, когато решава да отиде в Украйна.
В началото на 2022 г. тя работи като координатор за Източна Европа към германския клон на международната организация за защита на правата на животните PETA.
Когато войната започва на 24 февруари, е поканена от организацията да отиде на място. Тя приема без колебание и заминава още на следващия ден заедно с приятеля си. Първоначално пристигат в полския град Пшемеш, откъдето посрещат украински бежанци заедно с други доброволци, а по-късно навлизат в Украйна, където разнасят храна за животни.
Когато PETA прекратява акцията си в Украйна, Петрова напуска работното си място и решава да намери начин да се върне сама. За това помагат няколко български неправителствени организации, които финансират автомобила, с който да се върне и да пренася животните. След известно време се присъединява към украинската организация UAnimals и продължава работата си с нейна подкрепа.
С течение на времето пренасянето на животни в Полша става все по-трудно, тъй като полската гранична полиция започва да ги връща понякога, а впоследствие е намален и позволеният брой животни, които могат да минават границата. Причината е големият брой животни, които бежанци и доброволци опитват да евакуират.
Някои от най-обезкуражаващите моменти, казва Петрова, са случаите, в които граничната полиция ги върне след дълъг път и се наложи да пътуват до други гранични пунктове. Когато пътят до Полша отнема повече време, им се налага да пренощуват в автомобила заедно с животните вътре. Понякога пускат котките да се разходят в колата, а кучетата разхождат с поводи навън.
"Те през цялото време плачеха. Това бяха травматизирани животни (...) от звука на обстрела, на въздушните удари", казва Петрова пред БНР.
В друго интервю за Капитал от 1 юни тя казва, че до този момент е евакуирала близо 1500 животни от началото на войната. По нейни думи групата, която спасява най-много животни, са военните.
Привързват се към тях и е много трогателна гледка, когато видиш войник, въоръжен до зъби, да носи две котки, плачейкиПетя Петрова
"Купуват им гранули, изпращат ги с любимите им купички. Привързват се към тях и е много трогателна гледка, когато видиш войник, въоръжен до зъби, да носи две котки, плачейки, защото трябва да ми ги предаде, а не му се иска", казва тя пред Капитал.
Петрова неведнъж е ставала свидетел на бомбардировки. След дългите месеци, в които живее в Киев, преумората и стресът я карат да се върне за кратко в България, където е в момента, но е решила съвсем скоро да продължи работата си в Украйна.
Ако имате желание да помогнете лично на Петя, можете да го направите чрез дарения в PayPal: petya.mir.petrova@gmail.com
