Президентът на Украйна Володимир Зеленски поиска "ясно решение" за бъдещето на страната си в НАТО.
Това стана на среща на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) в съседна Молдова в четвъртък, на която участваха близо 50 лидери. Новината дойде на фона на поредна въздушна атака срещу украинската столица Киев, при която загинаха трима души, включително дете.
Зеленски каза, че Украйна е „готова да се присъедини към НАТО“ и отново настоя за напредък по пътя към Европейския съюз. Киев подаде молба за присъединяване миналата година, след като Русия започна войната.
"Тази година е за решения. През лятото във Вилнюс на срещата на върха на НАТО (11-12 юли) е необходимо да има ясна покана на страните членки и гаранции за сигурността на Украйна по пътя към членството", каза Зеленски и добави, че през есента трябва да се постигне положително решение и за ЕС.
По-рано през деня генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза след края на неофициална среща на външните министри на страните от НАТО в Осло, че всички съюзници в алианса са съгласни и се „движат“ към това Украйна да стане член. Според него сигурността на страната трябва да бъде гарантирана след края на войната, но съюзниците от алианса все още работят за уточняване на подробностите как да го направят.
Германският външен министър Аналена Бербок каза, че "политиката на НАТО на отворени врати остава в сила, но в същото време е ясно, че не можем да говорим за приемане на нови членове (които са) в разгара на война“.
Германия и САЩ заемат предпазливи позиции, тъй като се опасяват, че присъединяване може да приближат алианса към влизане в активна война с Русия, ако Украйна бъде приета сега.
На срещата на върха на НАТО във Вилнюс Украйна може да очаква "мощен пакет от подкрепа", каза само държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.
Президентът на Литва Гитанас Науседа обаче каза на срещата в Молдова, че западните съюзници трябва да намерят начин да компенсират Украйна за невъзможността да предложат пълноправно членство в НАТО. "Украйна трябва да знае какво ще получи след края на войната", добави той.
"Европа е единна в подкрепата си за Украйна, за да защити страната собствената си територия", каза и германският канцлер Олаф Шолц.
Той и френският президент Еманюел Макрон ще се срещнат с украинския президент по-късно днес. За Шолц и Зеленски това ще бъде третата лична среща в рамките на три седмици, след като наскоро разговаряха в Берлин, както и в Япония, където участваха в срещата на върха на Г-7.
Киев предложи провеждането на среща на мира това лято като единствен начин за прекратяване на войната с Русия. Не е ясно къде ще се проведе събитието.
Зеленски, чиято формула за мир от 10 точки включва пълно изтегляне на руските войски, призова коалиция от сили да достави системи за противовъздушна отбрана “Пейтриът” и да помогне на Украйна да отблъсне руските сили.
В съвместно изявление от срещата в молдовската столица Кишинев украинският президент и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призоваха Русия да спре депортирането на украински деца
"Всяко дете има право да бъде свободно, защитено и безопасно. Руската агресия обаче лишава украинските деца от тези права. Спешно призоваваме Русия да сложи край на практиката на така наречените „бързи осиновявания“ и да върне тези деца“, се казва в изявлението.
В него се допълва, че "ще дойде време, когато извършителите на тези военни престъпления, за които Международният наказателен съд издаде заповед за арест, ще бъдат подведени под отговорност“. През март беше издадена такава заповед за президента Владимир Путин и Мария Лвова-Белова - руска служителка по правата на децата
По официални данни на украинските власти от 24 февруари 2022 г., когато започна войната, до момента 19 505 деца са били депортирани от Украйна в Русия.
Срещата на върха в Молдова, в която участва и българският президент Румен Радев, се провежда в замък на 20 км от украинската територия и в близост до Приднестровието - подкрепяния от Русия молдовски сепаратистки регион.
