"Баща и син". Това е името на поредицата от портрети на фотографа Валерий Пощаров, която показва бащи и техните пораснали синове, хванати за ръце.
"Като баща на две малки момчета, които растат с всеки изминал ден, осъзнах колко бързо ще дойде времето, когато няма да имат нужда да ги водя до училище, докато ги държа здраво за ръцете", казва Пощаров за това как се е родила идеята за проекта. Инициативата се финансира от Национален фонд "Култура" по програма "Социално ангажирани изкуства".
Първата снимка, която прави е на неговия 95-годишен дядо и баща му. "След началото на пандемията решихме да предпазим дядо ми, така че не можахме да се срещнем почти година", разказва Пощаров.
"В началото на пролетта спрях пред къща, която беше привлякла интереса ми. Вратата на къщата се отвори и излезе жена, бутаща мъж в инвалидна количка. Жената се приближи до мен, стиснала здраво портрет на млад мъж. "Това беше единственият ни син“, каза тя. "Той почина преди 8 месеца. Съпругът ми би искал да се снима с него”.
Така Пощаров започва да прави портрети на други бащи и техните възрастни синове. "След това се превърна в по-дълго пътуване, отколкото очаквах", казва Пощаров.
„От момента, в който пуснем ръката на баща си до момента, в който имаме смелостта да я поемем отново, минават десетилетия“, казва Пощаров.
Портретите са комбинация от случайни срещи на Пощаров с бащи и синове, докато пътува из България, и предварително уговорени фотосесии. Фотографът често използва Facebook общности, които привличат интереса му, за да се свърже и да попита дали мъжете биха желали да позират.
Пощаров разказва, че молбата му мъжете да се хванат за ръце идва като шок за някои от тях, последван от неловкост, при която синът обикновено пръв се отдръпва от отдавна забравената постъпка.
"Трудно да посегнеш към ръката на баща си, защото ние, като мъже, се опитваме да покажем нашата собствена версия на себе си“, каза Пощаров за Свободна Европа.
„Това е част от играта на израстването“, казва Пощаров. „Да излезем пред света и да създадем собствената си идентичност. Но след това да се върнем напълно пораснали и да разпознаем откъде идваме и кои сме, като част от нещо по-голямо. Това е предизвикателство за всички нас".
На една от снимките охранител и синът му в Болярово се хващат за ръце като познати, току-що сключили бизнес сделка.
През април поредицата на Пощаров получи наградата на журито на наградите Lensculture Portrait Awards за 2023 г. Сега той иска да разшири проекта и извън България и първата му цел е Грузия.
Намирането на желаещи да се снимат е не е лесно и е предизвикателство пред фотографа.
"За мен бащата е нещо, което надхвърля личния семеен кръг. Бащата е символ на идентичност и всички ние по някакъв начин се стремим да изградим тази идентичност", казва Пощаров.
Валерий Пощаров е роден през 1986 година в Добрич. Израснал е в семейство на художник и поетеса. Учи живопис в Националното училище по изкуства във Варна, а след това пластични изкуства в Париж.
