В най-новият ѝ филм се разказва за хляб и рози. За страхове и смелост. За репресии и безкраен кураж. Тя самата обаче не играе в него, а е само продуцент.
Става дума за една от най-успешните американски актриси - Дженифър Лорънс, която в неделя представи на Фестивала в Кан новия документален филм Bread and roses ("Хляб и рози"), на който е продуцентка.
Филмът разказва за борбата на три жени в Афганистан в седмиците след падането на Кабул под контрола на талибаните преди близо две години. Оттогава режимът на талибаните наложи крайни ограничения на жените в страната, като забрани достъпа им до образование и ограничи възможностите им за работа и свободното им придвижване.
Режисьорката на филма - афганистанката Сахра Мани го заснема тайно, с помощта на скрити камери, като често снимките са правени в мазета и тайни убежища, в които жените се срещат и обсъждат възможностите за протест.
Във филма са включени и реални конфронтации между жените и членове на талибаните. В една от ситуациите една от афганистанките директно обвинява член на организацията, че потиска жените.
"Казах ти да не говориш! Ще те убия още тук", изкрещява ѝ той в отговор.
"Добре, убий ме! Затворихте училищата и университетите! По-добре е да ме убиете!", отговаря му тя.
"Сърцето ми биеше толкова силно, докато гледах как тези жени се противопоставят на талибаните", сподели самата Дженифър Лорънс в интервю за Би Би Си.
По думите ѝ документалният филм е плод на собственото ѝ желание и това на нейната съпродуцентка Жустин Чиарочи да помогнат с нещо, колкото и символично, на борбата на афганистанките за справедливост. Идеята им е да покажат на света и тази страна от историята, която не се вижда в новините всеки ден - за силните жени, които "отвръщат на удара".
"В момента те нямат автономия в рамките на своята страна. Затова е толкова е важно да им се даде възможност да документират собствената си история по свой собствен начин", добавя още Лорънс.
Преди да стигне до продуцентското място обаче Лорънс събира опит като актриса. Любовта ѝ към това изкуство е още от ранна детска възраст, когато играе в местния училищен театър.
Първият ѝ истински успех идва през 2010 г., когато Лорънс е само на 20 години. Тогава главната ѝ роля във филма "Зимен дар" ѝ носи номинация за Оскар, Златен глобус, Сателит и Гилдията на американските актьори. Следват множество успешни продукции като блокбъстъра "Игрите на глада", Silver Linings Playbook, който ѝ донесе наградата на Академията за най-добра актриса, American Hustle и други.
Документалният филм Bread and roses обаче не е първият път, в който Лорънс заема позиция по сериозна обществена тема. През всичките години от толкова успешната си кариера актрисата не се страхува да говори публично за мястото на жените в киното, отговорността, която самата тя носи заради известността си и опитите ѝ да бъде положителен модел за подражание за младите.
Наскоро тя разказа колко важно е било за нея да изиграе ролята на Катнис в "Игрите на глада" - и да покаже че и жени могат да бъдат главни герои в екшън филми.
"Чувството е толкова добро, [когато] разбиваш старите митове", казва Лорънс.
