В неделя предстои най-трудното предизвикателство в политическата кариера на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Той ще се изправи срещу обединената опозиция от шест партии начело с Кемал Кълъчдароглу, която според социологически проучвания има голям шанс да сложи край на двете му десетилетия на власт.
Президентският и парламентарният вот са насрочени за 14 май, а евентуалният втори тур ще бъде две седмици по-късно.
На тях ще се реши не само кой ще ръководи Турция, но и как ще бъде управлявана, накъде ще се насочи икономиката ѝ и как ще се формира външната ѝ политика.
Какъв е залогът за Турция
Откакто Мустафа Кемал Ататюрк основава модерната турска република преди век, Ердоган е най-влиятелният и най-дълго управлявал лидер в страната. Той и неговата ислямистка Партия на справедливостта и развитието (AK Parti) се отдалечиха от светските идеи на Ататюрк през последните две десетилетия.
Настоящият лидер централизира властта около президентството, базирано в дворец с 1000 стаи в покрайнините на Анкара. То определя политиката на Турция в областта на икономиката, сигурността, вътрешните и външните работи.
Критиците на Ердоган твърдят, че правителството му е заглушило инакомислието, не зачита човешките права и е завладяло съдебната система. Представители на властта отричат това и твърдят, че тя е защитила гражданите от заплахи за сигурността, сред които опита за преврат през 2016 г.
Според икономисти позициите на Ердоган по отношение на икономиката са задълбочили инфлацията. Те казват, че призивите му за ниски лихвени проценти са довели до рязко покачване на инфлацията до 85% през миналата година - най-високото ниво от 24 години насам, а лирата се е сринала до една десета от стойността си спрямо долара през последното десетилетие.
Какъв е залогът за света
От началото на управлението на Ердоган Турция извърши военни действия в Близкия изток и извън него, като направи четири нахлувания в Сирия, проведе офанзива срещу кюрдските бойци в Ирак и изпрати военна подкрепа на Либия и Азербайджан.
Страната премина и през редица дипломатически сблъсъци с регионалните сили Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства и Израел. Ердоган също така влоши отношенията на Турция със съседна Гърция и Кипър заради спорове за морските граници в Източното Средиземноморие.
Анкара изостри и отношенията си с Вашингтон, като купи руски средства за противовъздушна отбрана, което предизвика санкции от страна на САЩ. Близостта на Ердоган с руския президент Владимир Путин накара неговите критици да поставят под въпрос ангажимента на Турция към НАТО. Възраженията на Анкара срещу молбите за членство в отбранителния съюз на Швеция и Финландия също повишиха напрежението.
От друга страна Турция посредничи при сключването на сделка за износ на украинско зърно - част от усилията на Ердоган да изиграе роля на медиатор във войната.
Не е ясно какво влияние ще има неговият евентуален наследник на световната сцена.
Какво обещава опозицията
Двете основни опозиционни партии, светската Републиканска народна партия (CHP) и дясноцентристката националистическа "Партия на доброто" (IYI), се съюзиха с четири по-малки партии в рамките на обединение, което иска да промени много от политиките на Ердоган.
Основната промяна, към която се стреми то, е да се възстанови парламентарната република и да се отслаби ролята на президента във властта. Опозицията обещава също да възстанови независимостта на централната банка и да промени икономическите политики на Ердоган.
Опозиционният блок цели и да подобри отношенията на Анкара със западните съюзници, включително със САЩ. Той иска и да върне Турция в програмата за изтребители F-35, от която тя беше блокирана, след като купи руски противоракетни системи.
Според анализатори политиките, обещани от опозицията, може да стимулират чуждестранните инвестиции.
Опозицията иска също да върне в Сирия част от бежанците, които Турция прие по време на управлението на Ердоган. Става дума за над 3,6 млн. сирийски бежанци, които стават все по-нежелани в момент на икономически трудности в Турция. Обединението обаче не е предложило начин, по който връщането може да стане по безопасен начин.
Какви са шансовете на Кълъчдароглу
Последните социологически проучвания показват, че Кълъчдароглу изпреварва Ердоган, чиято популярност беше засегната от поскъпването на живота, причинено от инфлацията. Според анализатори обединението на опозицията и излъчването на един общ кандидат е увеличило шансовете ѝ.
Въпреки това Ердоган все още има силна подкрепа и има голяма вероятност президентската надпревара да стигне до втори тур между него и Кълъчдароглу. Първите социологически проучвания показваха, че настоящият президент ще запази подкрепата си на изборите въпреки критиките от опозицията.
Един от основните фактори, които ще повлияят на резултатите, е това колко подкрепа ще спечели опозицията сред кюрдските избиратели, които представляват 15% от гласоподавателите.
Кюрдската партия Демократична партия на народите (ДПН) изрази подкрепа за Кълъчдароглу. ДПН се противопоставя остро на Ердоган заради репресиите срещу нейни членове през последните години.
Друг основен въпрос е как ще повлияе на резултата реакцията след тежките земетресения в началото на февруари, които доведоха до смъртта на над 50 000 души в Турция и Сирия.
Пострадали от инцидента, както и опозицията, обвиниха властта, че е реагирала бавно, както и че е допуснала некачествени строежи на жилищни сгради, които са довели до повече жертви.
