Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) постанови, че българският Изборен кодекс нарушава правото на свободата на изразяване, като налага пълна забрана за използване на неофициален език в предизборна кампания.
Съдът се произнесе по дело, заведено от бившия председател на ДПС Лютви Местан, който през 2013 г. е глобен за това, че на предизборен митинг в продължение на 7 минути е използвал турски език.
За решението на съда, съобщи първо Българският хелзинкски комитет, който е оказал правна помощ на Местан, както в производството на национално ниво, така и пред ЕСПЧ.
Митингът за който е наложена глобата на Местан, е бил в Ябланово и на него присъства и кмет на район в Истанбул, който също произнася реч на турски език. Според преброяването на населението от 2011 г., 98% от жителите на Ябланово са се самоопределили като етнически турци.
Представител на ГЕРБ сезира Районната избирателна комисия (РИК) в Сливен и тя съставя акт на Местан и на кмета на Ябланово. След това областният управител на Сливен им налага глоба от 2000 лева. Впоследствие глобата е намалена на 500 лева от Административния съд в Сливен.
По делото ЕСПЧ присъжда 1200 евро обезщетение и 3200 евро разноски по делото на Местан. Решението на ЕСПЧ изисква реформа на българското законодателство и промяна на Изборния кодекс, тъй като нарушава Европейската конвенция за правата на човека в частта, гарантираща правото на свобода на изразяване.
Европейските магистрати приемат, че абсолютната забрана за използване на неофициален език под страх от административни санкции не е съвместима с основните ценности на едно демократично общество.
ЕСПЧ отбелязва, че езикът, използван от жалбоподателя в случая е както негов майчин език, така и на малцинственото население, към което той се обръща. Съдът е изследвал законодателството в 37 държави членки на Съвета на Европа и е установил подобни забрани само в Украйна и България.