- Деца, искате ли в следващия час отново да сте изследователи?
- Дааа - отговарят ентусиазирано шестокласниците.
Те трябва да се разделят на отбори от по петима. Този път пътуват на експедиция до Южна Америка. Свободни са да използват учебника, книги, енциклопедии, интернет. Вече знаят как се търси достоверна информация.
Разпределят си ролите и информацията, всеки от отбора трябва да разкаже различни неща, характерни за континента. Могат да направят и рисунки или каквото намерят за добре.
Шестиците са за най-добрия екип според избора на класа, учителят дава допълнителни шестици и значки. Поощряват се детайли, любопитни факти и всяка информация, различна от написаното в учебниците.
Часът е по география. Шестокласниците са щастливи, защото тази игра вече са я играли и им е интересна. А и има награди.
Така биха могли да протичат часовете по много предмети в училище. Идеята не е нова, но я прилагат малко учители.
"При хората, точно както и при животните, е вродено да играят от малки. Това превръща игрите в най-естествения начин да учим", казва Петко Иванов.
Той е част от екипа на фондацията "Заедно в час", главен редактор на сайта за учители "Prepodavame.bg". Иванов води уебинари, в които разяснява на учители и всеки заинтересуван какво е игровизацията и как могат да я използват, за да помогнат на учениците си да учат.
Петко Иванов е завършил икономика в УНСС, но още като студент се интересува от темата образование. Попада на обява за стаж на "Заедно в час" - организация, чиято работа и кауза - за равен достъп до качествено образование за всяко дете - харесва.
"Оттам нататък - от стаж на стаж - ей ме на - в маркетинговия отдел на "Заедно в час". Ръководя като главен редактор и сайта “Prepodavame.bg", каза той пред Свободна Европа.
През последните 10 години Иванов работи върху това да се подобри образованието в България и "от тази гледна точка със сигурност имаме много успехи със "Заедно в час".
"Искам да увелича въздействието, което бих могъл да имам върху образователната система под една или друга форма", казва той.
Игровизацията е метод и подход, който чрез различни елементи може да ангажира децата да учат под формата на игра. "Тя е интересна и вълнуваща за учениците и чрез нея те реално усвояват знания", казва Иванов.
По думите му тя може лесно да бъде адаптирана към учебния процес. "Често я виждаме в различни софтуери - някои сайтове се опитват да ти продадат нещо, като колкото повече неща си купиш, толкова повече точки трупаш и срещу това получаваш отстъпка", казва той.
Подобен тип подходи могат да бъдат използвани и в учебния процес. Ако даден ученик или целият клас реши определен брой задачи или направи конкретен учебен проект, би могъл да получи точки, значки и награди срещу това. По този начин децата играят и в същото време придобиват нови знания и умения.
Правилата на играта
Оказва се, че не е толкова лесно да се вкара играта в ученето. Важно е да се спазват строги правила, защото на много места може да се сгреши, казва Иванов.
Чрез играта трябва да се стимулира поведение, което е полезно за учениците. Ако децата са стимулирани да правят грешното нещо, няма да придобиват знания и умения, обяснява Иванов.
Дава за пример ситуация, в която учителят иска да стимулира работата в екип. И ако се върнем на игровизацията в часа по география, в която децата влизат в ролята на изследователи, учителят трябва да поощри екипа само ако всички в него са участвали и всеки е свършил част от проекта.
"Защото има опасност дете, което е много добро по география, първо да свърши всичките задачи, без неговите съотборници реално да са вършили нещо."
Игровизацията е особено подходяща при т.нар. STEM предмети - математика, информатика и природни науки, защото там научният или изследователският процес е силно застъпен.
Лесно е да се установят и правилата на играта, защото са точни науки, казва Петко Иванов. На сайта за учители, който той ръководи, са разработени под формата на игровизация множество STEM уроци, в които децата влизат в ролята на учени.
Някои от игрите включват интердисциплинарни познания. Такъв е примерът за урок за почистване на нефтен разлив, в който се комбинират знания и от физиката, и от химията. В конкретния пример разливът може да се симулира, ако в тава с вода се налее олио и учениците по екипи работят по това как да ги разделят.
По този начин може да се изгровизира не само един учебен час, а и цялата учебна година. "Например, шестокласниците по география да имат не една - две, а 30 различни мисии, които да надграждат знанията, да стават все по-трудни или да могат да избират и да се гони голяма цел, която не е за конкретен час, а за целия учебен срок или цялата учебна година", казва Иванов.
Учителят просто трябва да изготви предварително цялостен план и децата да разбират правилата и рамките на играта.
Игровизацията може да се прилага като метод на преподаване по всички предмети и за всички възрасти, дори при студенти, казва Иванов.
Самият той обича игри и напоследък играе бордови и видеоигри с ходове, при които се редуват играчите.
"От игрите и адаптираните в тях елементи с цел да те зарибят да ставаш все по-добър съм взел различни механики", казва Петко Иванов. Прехвърля ги в учебния процес и в комбинация с различни методи на преподаване ги превръща в процес на учене.
"Игрите ми помагат да си представя как може да изглежда това в една класна стая."
Петко Иванов обича да гледа и чете за неща, които са свързани с развитието на технологиите и науката. Следи развитието на космическите технологии, изстрелването на ракети и откритията за вселената и физиката.
Мечтае да живее в общество, което се фокусира "върху съществените неща". "Бих бил много по-щастлив, ако в новините дискутираме неща, свързани с науката, развитието на човечеството, а не заемането на воюващи позиции, битовизми или политически неуредици", казва той.
Идеи за образованието
По отношението на образованието според него е ключово важно да бъде създаден уеднаквен стандарт за качество на цялата образователна система - от институции, през директори и учители до родители.
"Без утвърден стандарт за качество няма как да мерим дали всички политики водят до реално подобряването му", казва той.
По думите му ключова е ролята на директорите в средното образование и е много важно при назначаването им да има качествен подбор.
"За да са хора, които не просто изпълняват чиновническа функция, а хора с визия, знания и умения да управляват бюджет".
Важна е и подкрепата за навлизащите "на терен" учители, смята Иванов. "Напоследък учителите, влизайки в училище, не са достатъчно добре подготвени, т.е. техните нагласи се разминават с реалната трудност на професията и какво ги очаква", казва той и добавя, че е добре да им бъдат определени опитни учители за наставници.
