Албена Макарова работи като преподавателка по английски език в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в продължение на почти 20 години. Сега обаче ѝ се налага да си търси нова работа. На 20 април тя е уволнена.
Внезапното ѝ отстраняване от длъжността, която заема от 2004 г., не я изненадва. Макарова не е първата, нито ще бъде последната.
Друга преподавателка от катедрата по чужди езици в УНСС - Мина Хубенова - е уволнена през май 2022 г., а трета - Татяна Иванова - очаква да бъде отстранена всеки момент.
Общото между тях е, че подписите им стоят под сигнал за нередности в конкурси за доценти в УНСС. Той е изпратен до Министерството на образованието през февруари 2022 г. В него те посочват, че три обявени от университета конкурса за доценти не отговарят на закона, защото са в професионално направление, в което учебното заведение не е акредитирано.
Министерството приема сигнала за основателен и спира конкурсите. А сега ръководството на университета уволнява преподавателките една по една.
Обяснението е много просто и се състои само в една дума - реваншизъм.Татяна Иванова
“Обяснението е много просто и се състои само в една дума - реваншизъм”, каза пред Свободна Европа Татяна Иванова.
УНСС отхвърля обвиненията в нередности и твърди, че между уволненията и сигнала няма нищо общо. Трите преподавателки обаче отхвърлят това обяснение.
“Винаги трите сме тръгвали заедно. Заедно сме подавали сигнали, заедно водим дела. Това е доказуемо”, каза Мина Хубенова. “Няма как да отхвърлят или да обосноват, че [тези уволнения] нямат връзка.”
Това не е първото публично известно уволнение на преподавател от УНСС през последните години. През 2021 г. ректорът уволни доц. Мартин Осиковски заради негови критики срещу посещение на тогавашния премиер Бойко Борисов в университета по време на предизборна кампания.
Уволненията на трите преподавателки идват на фона на усилията на Европейския съюз да въведе правила за защита на хората, които подават сигнали за нарушения. В изпълнение на европейската директива България също прие такъв закон, който предстои да влезе в сила през май.
Сигналите, които остават без отговор
Всичко започва преди няколко години, когато Мина Хубенова решава да търси възможности за академично развитие. Тя е старши преподавател по немски език и иска да участва в конкурс за доцент. Докато проучва възможностите, Хубенова открива, че университетът всъщност не е акредитиран в професионалното направление “Филология”.
Според нея и колегите ѝ един университет не може да провежда конкурси и да назначава доценти и професори в направление, в което не е акредитиран.
Те се позовават на действащата към онзи момент редакция на Закона за развитието на академичния състав. Тя предвижда, че процедурите за “заемане на академични длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) професионални направления и специалности” започват с решение за провеждане на конкурс.
Академични длъжности според този закон са асистент, главен асистент, доцент и професор. От длъжността зависи възнаграждението, което един преподавател получава, като най-високо е това за професор.
Повечето преподаватели в катедрата по чужди езици в УНСС заемат длъжностите преподавател и старши преподавател. Според сайта на университета в катедрата има трима доценти - Антония Пенчева, Стефка Кожухарова и Калина Ишпекова-Братанова, както и един професор - Даниела Кох-Кожухарова.
Направленията, в които е акредитиран един университет, се виждат в регистъра на висшите училища към Националния център за информация и документация (НАЦИД). Според него УНСС има действаща акредитация в няколко професионални направления, включително “Икономика” и “Политически науки”, но няма и не е имал акредитация в направление “Филология”.
“Веднага след като тя [Хубенова] го откри, в рамките на един-два дни подадохме сигнал до настоящия ректор Димитър Димитров и до Академичния съвет”, каза Татяна Иванова. По думите ѝ това се случва в средата на 2020 г.
Не просто нямаше резултат, а и впоследствие бяха обявени нови три конкурса.Татяна Иванова
“Не просто нямаше резултат, а и впоследствие бяха обявени нови три конкурса”, добави тя.
Това се случва в първите дни на януари 2022 г., когато УНСС обявява в Държавен вестник три конкурса за доценти - два по английски и един по немски. Те са в направление “Филология” - точно това, в което УНСС не е акредитиран.
Хубенова, Иванова и Макарова решават да подадат сигнал до Комисията по академична етика към Министерството на образованието. Сигналът им е от 8 февруари 2022 г. - тази дата се потвърждава от решението на Комисията, публикувано впоследствие. Там и трите са посочени с инициалите си като подателки на сигнала.
“Нашата битка е за това да се спазват българските закони. И да не бъдат ощетявани студентите и данъкоплатците”, каза още Иванова.
Реакцията на МОН и съдебните дела
Комисията започва проверка и на 18 май 2022 г. публикува решение, в което посочва, че конкурсите са в нарушение на закона.
“УНСС няма акредитация по професионално направление 2.1. “Филология” и не би следвало да обявява конкурсни процедури за заемане на академични длъжности в цитираното направление”, пише в решението.
Комисията предлага на тогавашния министър на образованието Николай Денков да спре конкурсите и той го прави.
Университетът оспорва заключенията от проверката. В писмени отговори до Свободна Европа УНСС посочи, че смята цитирания член от Закона за развитие на академичния състав за забрана да се назначават хора на академични длъжности без конкурс, а не за забрана да се назначават хора на академични длъжности в неакредитираните направления. Университетът се аргументира и с това, че впоследствие - през юли 2022 г. - законът се изменя така, че да отпаднат думите “в акредитираните от НАОА професионални направления и специалности”.
Още преди решението на Комисията по академична етика един от конкурсите по английски език е приключил и има избран победител, който е назначен за доцент. В последващи съдебни решения той е представен с инициалите си, които отговарят на името на Калина Ишпекова-Братанова. Със заповедите, с които спира конкурсите, Денков отменя назначението.
Според информацията в сайта на УНСС обаче Ишпекова-Братанова в момента е доцент. В отговори на писмени въпроси на Свободна Европа тя посочи, че заема академичната длъжност, защото заповедта за отменянето на назначението ѝ се обжалва и делата не са приключили.
Университетът и участници в конкурсите водят дела срещу трите заповеди на министъра, с които са спрени трите конкурса. Вече има решения на първа инстанция и по трите жалби.
В два от случаите Административният съд в София (АССГ) потвърждава заповедите на министъра. Съдът потвърждава отменянето на назначението на Ишпекова-Братанова за доцент и посочва като аргумент освен факта, че УНСС не е акредитиран в направлението, в което е проведен конкурса, и това, че не е доказано, че ще бъдат покрити минималните изисквания за преподавателска натовареност. Друг състав на АССГ потвърждава, че правилно е отменен конкурсът по немски език със същите мотиви.
По третото дело трети състав на АССГ отсъжда в полза на УНСС. Съдиите в случая се съгласяват с тезата на учебното заведение, че могат да се назначават хора на академични длъжности дори в направления, които не са акредитирани.
И трите решения се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС). Първите заседания са насрочени за есента на 2023 г.
Уволненията, които идват след сигналите
Докато окончателните решения на съда за конкурсите се очакват, две от преподавателките, подали сигнала, вече са уволнени, а третата очаква да бъде отстранена всеки момент.
Първото уволнение идва само месеци след сигнала. Мина Хубенова е уволнена още през май 2022 г. Като основание е посочено плагиатство в един от нейните трудове - нещо, което тя отрича. Това се случва, когато тя решава да подаде документи в конкурса за доцент по немски език. Прави го, след като вече е подала сигнала до Комисията по академична етика за нередности в този и другите два конкурса.
Пред Свободна Европа Хубенова каза, че се е включила в конкурса, за да види от първо лице “как ще се случват нещата” и за да има право да участва в съдебни дела като заинтересовано лице. В делото за спирането на конкурса по немски език тя се явява точно като такава.
Срещу Хубенова обаче е подаден сигнал за плагиатство за един от трудовете, с които участва в конкурса. Журито приема, че има такова. На това основание тя е отстранена от конкурса и уволнена като старши преподавател в края на май 2022 г. - когато излиза решението на Комисията по академична етика, която приема сигнала на Хубенова и колегите ѝ за основателен.
Те си измислиха механизъм, по който да бъда лишена от академично развитие, омерзена, уволнена и изхвърлена в нищото.Мина Хубенова
Хубенова отрича обвиненията в плагиатство и казва, че всъщност става дума за цитиране. Тя води дело срещу заповедта за уволнението си и срещу решението на научното жури, на базата на което е уволнена.
“Те си измислиха механизъм, по който аз, накрая на своя професионален път, да бъда лишена от академично развитие, омерзена, уволнена и изхвърлена в нищото”, каза Хубенова.
Няколко месеца след това уволнение срещу другите две преподавателки, подали сигнала за нередности в конкурсите, започват дисциплинарни производства. Албена Макарова и Татяна Иванова са обвинени, че отсъстват от часовете си - нещо, което те отричат - и са им наложени забележки.
След това университетът ги обвинява в други нарушения - този път за това, че са “подтиквали” студентите си да направят писмо в тяхна защита и са “оказвали психологически натиск” върху тях да свидетелстват пред съда за това, че са посещавали часовете си.
“Аз не съм ги подтиквала и не мога да ги подтикна, нито да ги принудя. Помолила съм ги най-човешки да проявят гражданска съвест и елементарна човешка почтеност, и те са го направили”, каза Татяна Иванова.
В крайна сметка Албена Макарова е уволнена именно с тези мотиви - че е оказала натиск върху студентите си да я подкрепят. Татяна Иванова е получила искания за обяснения по сходни въпроси. Тя не е уволнена до момента, но единствената причина за това според нея е фактът, че е в болничен.
“Нямам причина да се съмнявам, че такива заповеди [за уволнение] вече съществуват, предвид това как се разви случаят с Албена [Макарова]”, каза Иванова.
Заповедите за уволнение са подписани от ректора на УНСС Димитър Димитров. Преподавателките водят или предстои да заведат дела срещу тях в съда.
Има ли връзка между уволненията и сигналите
Трите преподавателки обясняват уволненията си именно със сигналите, които са подавали през годините. Те не са свързани само с конкурсите за доценти, а и с други практики, които те смятат за несправедливи и несъответстващи на закона.
Трите сме заедно във всичко това от години.Албена Макарова
“Аргументите са безкрайно много документация, която притежаваме, с подадени от нас трите молби, жалби, сигнали за нередности. Трите сме заедно във всичко това от години”, каза Албена Макарова.
УНСС обаче посочи в писмени отговори до Свободна Европа, че между уволненията на преподавателките и техните сигнали “няма съвпадение”.
“Проверките се извършват регулярно през цялата година. С оглед констатирани нарушения се стартират и дисциплинарни процедури”, посочи учебното заведение в писмени отговори. Самите преподавателки казаха, че не знаят за други уволнения и наказания с подобни мотиви в катедрата за чужди езици.
“Напротив, ние сме сигнализирали, но никой не ни е послушал. [...] На нашите жалби никога не е имало реакция през годините”, каза Макарова.
Конкретно за уволнението на Хубенова УНСС първоначално посочи, че то се е случило преди тя да подаде сигнали за нередности в конкурсите, и добави, че целта ѝ е била да отпадне основанието ѝ за уволнение. В публично достъпни документи обаче се посочва, че сигналът е постъпил през февруари, а Хубенова е уволнена през май. В отговор на уточняващ въпрос на какво се дължи разминаването между твърденията в първоначалните отговори и публично достъпната информация, УНСС отговори, че “двете събития [сигналът и уволнението] нямат нищо общо”.
Уволненията на трите преподавателки идват на фона на усилията на ЕС да въведе правила за защита на хората, които подават сигнали за нарушения. През 2019 г. беше приета такава европейска директива.
В изпълнение на директивата България също прие Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който предстои да влезе в сила през месец май.
"Репресии за говорене на истината"
Това не е първото публично известно уволнение на преподавател от УНСС през последните години. През 2021 г. ректорът Димитър Димитров уволни доц. Мартин Осиковски заради негови критики срещу посещение на тогавашния премиер Бойко Борисов в университета по време на предизборна кампания.
Всеки работещ в УНСС има право, ако нещо го смущава, ако вижда някаква нередност, някакво нарушение - да изнесе това нещо наяве.Татяна Иванова
“Всеки работещ в УНСС и в която и да е институция или където и да е, има право, ако нещо го смущава, ако вижда някаква нередност, някакво нарушение - да изнесе това нещо наяве”, каза Татяна Иванова.
“В този смисъл мисля, че има общ мотив - Осиковски е преценил, че това посещение е нередно и го е споделил публично - и беше наказан. Ние също изнасяме наяве някакви нередности и нарушения и сме наказани по същия начин.”
Трите преподавателки възприемат уволненията си като наказание именно за това, че сигнализират за всичко, което смятат за нередно - в рамките на университета и извън него.
“Мисля, че университетите трябва да са арена на свободата на мисълта, на словото, на съвестта и на действията”, каза още Иванова.
“И е изключително притеснително, че в един университет се допускат репресии за говорене на истината.”
