Временните мерки за ограничаване на вноса на зърна и маслодайни култури от Украйна ще доведат до фалит на преработвателни фирми в България. Това се казва в становище на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, разпространено от Българската стопанска камара.
На 19 април служебният кабинет реши, че България временно ще забрани вноса на зърно, пшеница, слънчоглед, мляко, месо и други храни с произход Украйна, след като подобни решения по-рано взеха Полша, Унгария и Словакия.
Забраната влиза в сила на 24 април и ще важи до 30 юни тази година. Разрешен остава транзитът на стоки от Украйна, предназначени за трети държави, през територията на България.
Веднага след решението на София ЕК предложи финансова помощ за засегнатите фермери в пет държави от ЕС, сред които и България, заради вноса на зърно и други храни от Украйна. Комисията освен това предвижда “изключителни защитни мерки за ключови продукти”.
Финансовата помощ обаче ще влезе в сила само ако петте държави отменят едностранно наложените забрани за внос на хранителни продукти от Украйна, съобщи зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис. Той каза, че наличието на няколко едностранни забрани “излага на риск вътрешния пазар”.
Това се случва, след като преди около година ЕК реши да премахне митата на стоките от Украйна в знак на солидарност със страната, чиято икономика разчита до голяма степен на селскостопанска продукция, докато Русия води война с нея. В същото време през последните няколко месеца българските земеделски производители организираха протести срещу улеснения внос с аргумента, че той подбива местния пазар.
Председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти Яни Янев обаче коментира, че има опасения, че "без национална позиция по отношение на всички засегнати сектори от икономиката може да се постигнат нежелани и силно негативни последствия за нашия сектор".
От организацията допълват, че преработвателната индустрия не може да осигури необходимия слънчоглед само от българския пазар и икономическите последствия ще са намаляване на генерирания БВП от сектора, затваряне на предприятия, работа на намален капацитет, намаляване на наетия персонал и др.
"При прилагане на тези ограничителни мерки за по-дълъг период сме изложени на сериозен риск от спиране на производството и неизпълнение на търговски договори поради липса на суровина и невъзможност за планиране в стандартния за индустрията 3-месечен период за осигуряване на продукция", добави Янев.
Според него ситуацията ще доведе и до хроничен недостиг на слънчогледово олио за вътрешното потребление, покачване на цените за крайните потребители и нов ръст на инфлацията.
По думите му забраната ще пренасочи украинския слънчоглед към западноевропейските страни и България ще загуби традиционни експортни пазари там.
Затова "считаме, че въведените ограничения са недопустими", настояват от организацията. И предлагат в рамките на разрешеното транзитно преминаване на слънчоглед за износ да се допуска и преработка при пълна отговорност, отчетност и текущ контрол на преработвателните предприятия за износ на 100% от произведените с украински слънчоглед продукти.
Сдружението е готово за незабавно участие в работна група с представители на държавната администрация за изработване на правила.
В бранша оперират над 100 малки, средни и големи преработвателни предприятия с над 10 000 души персонал и приходи за 2022 година от над 7 млрд. лева. Фирмите са инвестирали стотици милиони левове в преработвателния капацитет на страната и вследствие на това България сега е най-големият износител на слънчогледово олио, шрот и белен слънчоглед в ЕС, посочват още от Сдружението.
