Двукратна носителка на "Оскар", петкратна - на "Златен глобус", трикратна - на "Еми". Актрисата Джесика Ланг е носителка на общо 44 филмови, театрални и телевизионни награди и 85 номинации в дългата си кариера.
Но за Ланг успехът се измерва с почтеността и страстта, която влага в работата си. В четвъртък тя навършва 74 години и е човек на Деня на Свободна Европа.
Тя притежава красота, талант и силна работна етика. И, разбира се, постоянство, доказано с десетилетия - и днес Джесика Ланг продължава да работи в индустрията, която има навика да изпраща много актриси в забрава, след като преминат 40-те си години.
"На определена възраст жените вече не се смятат за жизнеспособна или ценна част от общността – дори те самите да се чувстват като на върха", казва Джесика Ланг в интервю за New Zealand Woman's Weekly. "И това не е само в Холивуд", добавя.
Но това не важи за самата нея. Тя продължава да играе в киното и театъра, занимава се с благотворителност, участва в кампании за борба със СПИН и е посланик на добра воля на УНИЦЕФ.
Но пътят, който я води до днешния ден, не е лесен а актрисата, която има "справедлив" дял от спадове в кариерата си.
Джесика Ланг е родена в градчето Клокет в американския щат Минесота. Тя е третото от четирите деца на Ал и Дороти Ланг. Майка й е домакиня, която се гордее с този факт.
Бащата на Джесика е неспокоен човек, мечтател, с желание за живот извън малкото градче. Сменя работата си често. Работи като продавач по домовете, продавач на коли, учител по физическо възпитание.
Семейството се мести постоянно, а малката Джесика си мечтае единствено за постоянен дом. Тя е все "новата" в училище. Расте като затворено и самовглъбено дете, намерило бягство в книгите и рисуването.
Джесика Ланг казва, че в много отношения прилича на баща си. Добавя, че още от дете си мечтае за нещо необикновено. "Досега си спомням за това необяснимо желание, стремеж към нещо странно и невъзможно".
През 1968 г. Джесика зарязва следването си в университета на Минесота, омъжва се за свой състудент, испанеца Пако Гранде, и започва да води живот на хипи. Двамата пътешестват из Северна и Южна Америка, но после на Джесика това й омръзва.
През 1970 г. заминава за Париж, за да учи пантомима. Това също много бързо й доскучава и се увлича по рисуване и фотография. След две години и това изоставя. Връща се в САЩ и заживява в Ню Йорк.
"Когато с Пако пристигнахме в Ню Йорк, не можех да се заставя да разговарям с хора. По цели месеци мълчах. Беше ми много страшно. Страхувах се и се притеснявах. Бях патологичично срамежлива", спомня си Джесика Ланг.
Започва да взема уроци по танци и това я вади от унинието й. "От този момент в душата ми нещо се раздвижи, започнах по-лесно да осъществявам контакт с хората. Танците ме спасиха".
Скоро след това започва да взема и уроци по актьорско майсторство, припечелвайки междувременно като сервитьорка. Известно време работи и като модел в Wilhelmina Agency.
Така тя привлича вниманието на продуцента Дино де Лаурентис, който по това време търси изпълнителка за главната роля в новата версия на „Кинг-Конг” (1976). Той е отчаян, че не може да избере подходящото момиче сред стотиците кандидатки. Случайно вижда снимка на Джесика Ланг в агенцията и е очарован.
Така тя става изпълнителка на главната роля в „Кинг-Конг” и бързо се прочува.
През 1976 г. все още е омъжена за Пако Гранде, но се влюбва в руския балетист и актьор Михаил Баришников. Дълго време двамата са неразделни. Следващата й любовна авантюра е с режисьора и хореограф Боб Фоси, който й поверява и ролята на ангела на Смъртта в мюзикъла „Ах този джаз” (1979).
През 1981 Джесика Ланг ражда дъщеря от Михаил Баришников - Александра. И точно когато всички очакват да се омъжи за руснака, романът им приключва. Защото Джесика Ланг се влюбва в своя партньор от филма "Франсис" – актьора и драматург Сам Шепърд.
Бракът им продължава 30 години, имат две деца. "Не бих казала, че Сами беше лесен или забавен, но всеки си има тъмна страна и той споделяше своята с много чувство за хумор", казва Ланг след развода им през 2011 г.
Джесика Ланг е известна като "кралица на класическото кино” и има защо. Незабравими са ролите й в "Пощальонът винаги звъни два пъти", "Тутси", "Ах, този джаз".
"Никога не мисля за бъдещето. Никога не си представям какво ще последва", казва Ланг. Може би затова следват само успехи.
