Хората в столицата на Судан - Хартум, през последната седмица се крият зад стените на жилищата си, за да избегнат летящи стъкла от счупени прозорци или заблуден куршум.
Търговията в града е спряла. Водоснабдяването и електричеството на много места са прекъснати. Близо до летището и други части на 5-милионния град се водят ожесточени сражения. Над Хартум прелитат изтребители. Светът говори за хуманитарна катастрофа в Судан.
До това се стигна, след като в събота между официалната армия на страната и силна военна фракция, чиито лидери са някогашни политически съюзници, избухна въоръжен конфликт. В рамките на няколко дни той доведе до над 270 жертви и над 2600 ранени.
Военните се борят за контрол над града и над доходоносния износ на злато. Това се случва на фона на дългогодишно присъствие на руската частна военна групировка "Вагнер" в африканската страна. Тя е сред най-големите в Африка и една от най-бедните държави в света.
Конфликтът възникна месеци, след като беше подписано споразумение за преход към демокрация, което лидерите на двете воюващи страни бяха постигнали наскоро. Днес отново не е сигурно дали този преход ще се осъществи. Свободна Европа събра най-важното за възможните корени на насилието в африканската страна.
Краят на диктатурата
В продължение на почти три десетилетия Судан беше управляван от диктатора Омар ал-Башир, който си спечели лоша слава с организирането на кампанията за изнасилване, грабежи и масови убийства в Дарфур. През 2009 г. той стана първият действащ държавен глава в света, обвинен от Международния наказателен съд в Хага в геноцид и военни престъпления заради действията му в региона.
Масови протести с цел свалянето на диктатора от власт доведоха до военен преврат през 2019 г. Заговорниците от армията изгониха Ал-Башир през април и поеха контрола над Судан. По-късно го отстъпиха на гражданско-военен преходен съвет. Две години след това - през октомври 2021 г., военните иззеха изцяло контрола върху правителството.
Двамата генерали, които стоят зад този конфликт, са Абдел Фатах ал-Бурхан, началник на суданската армия и де факто президент, и неговият заместник - генерал Мохамед Хамдан Дагало, известен още като Хемедти. Той оглавява мощна паравоенна група на име Сили за бърза подкрепа (СБП).
Алекс де Ваал, дългогодишен изследовател на Судан, който днес е изпълнителен директор на Фондация "Световен мир" в университета "Тъфтс" в САЩ, казва, че силите на Хемедти са допринесли за жестокостите в Дарфур. "Само за десетилетие те се превърнаха в доминиращата сила в Хартум", пише де Ваал в свой анализ. "А Хемедти се превърна в лицето на агресивната политическа обстановка в Судан."
През декември 2022 г., под натиска на западни държави и други африкански страни, двамата военни договориха рамково споразумение, което в крайна сметка да върне властта под граждански контрол. Това доведе до несигурност сред властите и гражданските лидери на Судан и до нарастващо напрежение между военните фракции. Така се стигна до сутринта на 15 април, когато избухнаха сраженията. Двете страни се обвиняват взаимно кой кого е атакувал първи.
Подписването на рамковото споразумение, което трябваше да се случи през април, беше забавено допълнително и от разногласия покрай договорения график за интегриране на СБП в редовната армия - условие, поставено от Хемедти.
Чие е златото
Един от водещите фактори за вътрешното напрежение в африканската страна, пише Би Би Си, е нейният златен резерв - един от най-големите на континента. Според правителството през 2022 г. Судан е изнесъл злато на стойност близо 2,5 млрд. щатски долара, което съответства на 41,8 тона от благородния метал.
Шевит Волдемихаел, експерт по Судан, казва пред британската медия, че златото е и един от източниците на финансиране за СБП, "на които армията гледа с известно подозрение".
Голяма част от залежите са открити в района на Джебел Амир в северната част на страната през 2012 г. Това първоначално облекчава финансовото състояние на държавата, но през следващите години засилва борбата за контрол върху региона. Муса Халил, племенен лидер и лоялен на диктатора Ал-Башир, поема контрола над територията след етническо прочистване, при което загиват над 800 души.
Халил започва да продава златото на правителството в Хартум, както и на други купувачи. През 2017 г. той е обвинен в престъпления срещу човечеството и е предаден на международните власти. Тогава лидерът на СБП Хемедти поема контрола над мините. По това време продажбата на злато съставлява около 40% от износа на страната, пише още Би Би Си.
По-късно, когато през 2022 г. Хемедти и Ал Бурхан се договарят за начало на процес на демократизация, става ясно, че производството на злато ще бъде предадено на избраното някой ден правителство, казва Волдемихаел. "Но очевидно нарастващата власт на Хемедти накара хората около Ал Бурхан да призоват за контрол върху действията на СБП".
"Вагнер" и руското присъствие
Малко след като силите на Хемедти поемат контрола над златните мини, през 2018 г. медиите започват да съобщават за редица посещения на основателя и собственик на руската частна военна групировка "Вагнер" Евгени Пригожин. Той е смятан за изключително близък до руския президент Владимир Путин, а бойците му заемат важно място и във войната, която Русия води в Украйна повече от година.
В Судан присъствието на "Вагнер" е по-малко видимо, отколкото в други африкански страни, но предизвиква все по-голяма загриженост у западните държави.
Руската изследователска група за отворен код CIT документира доказателства за това, че членове на "Вагнер" са помагали за потушаването на обществени протести в столицата Хартум в края на 2018 г. Тези протести в крайна сметка довеждат до военния преврат и свалянето на Ал Башир няколко месеца по-късно.
Също така Ню Йорк Таймс съобщава, че суданската компания на Пригожин "Мерое голд" е внесла 13 тона щитове за борба с безредиците, както и полицейски каски и палки за компания, контролирана от семейството на Хемедти. През 2020 г. Министерството на финансите на САЩ санкционира няколко компании и служители на Пригожин за работата им в Судан и други държави. Сред санкционираните са "Мерое голд" и ръководителят ѝ Михаил Потепкин.
"Ролята на Пригожин в Судан подчертава взаимодействието между паравоенните операции на Русия, подкрепата за запазване на авторитарните режими и експлоатацията на природни ресурси", се казва в изявление на министерството.
В отговор на репортерско запитване за присъствието на "Вагнер" в Судан, в изявление, публикувано в канала му в Телеграм на 18 април, Пригожин каза, че "нито един боец на "Вагнер", подчертавам, нито един, не се намира в Судан. И това е така вече повече от две години".
През ноември 2020 г. руският президент Владимир Путин каза, че Русия ще изгради съоръжение за военни кораби на най-голямото пристанище в Судан по договор за 25-годишен лизинг. Споразумението, което ще даде на Москва второ пристанище извън Русия, предизвика остра реакция от страна на САЩ и други западни държави. Другото чуждестранно пристанище на Русия се намира в Тартус, Сирия.
Хуманитарна катастрофа
Организацията на обединените нации (ООН) определи случващото се в Судан през последната седмица като хуманитарна катастрофа и срив на здравната система. Световната продоволствена програма на ООН преустанови дейността си в страната, след като трима нейни служители бяха убити по време на конфликта.
Ръководителят на службата за хуманитарна помощ на ООН Мартин Грифитс каза, че организацията "получава съобщения за нападения и сексуално насилие срещу хуманитарни работници". В началото на седмицата стана ясно също така, че бойци са нападали дипломати, включително посланик на Европейския съюз, който е бил в дома си. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че конвой на САЩ е също е бил атакуван.
Сраженията засегнаха няколко части на страната от събота насам, включително западния пустинен регион Дарфур, който граничи с Чад и пострада от военни действия на властите в страната през 2003 г. Тогава загинаха 300 000 души, а 2,7 милиона бяха разселени.
