Той спечели златен медал на Световното първенство за трансплантирани атлети в Пърт, Австралия. Но за него е важна не толкова световната титла, а каузата, която го е довела до нея.
Георги Пеев е с трансплантирани сърце и бъбрек. Той е трикратен европейски шампион по плуване за трансплантирани атлети и шесткратен вицешампион. Във вторник за пръв път спечели златен медал на Световно първенство в категория 100 метра бруст във възрастовата група 40-49 г.
Зад тези успехи стои желанието му да привлече внимание към донорството.
„За мен успех ще означава, ако този златен медал има такъв отзвук в България, че тази година да се направят 10 сърдечни трансплантации, 50 бъбречни, 20 чернодробни, 3-4 на бял дроб“, казва Георги Пеев пред Свободна Европа. „Ето тогава това ще е успех.“
„На един да дам кураж, че може да се живее така, ще има смисъл“, добавя той.
„Отидох, скочих, плувах“
Георги Пеев до последния момент не знае дали ще участва в Световното първенство за трансплантирани атлети. То се провежда веднъж на две години и сега е в Пърт, Австралия – „на другия край на света“, казва той. Пеев успява да замине благодарение на приятели и спонсори, които подпомагат отбора финансово.
Подготовката му за това състезание се състои в една седмица тренировки в 20-метров басейн във Велинград.
„Аз съм човек с трансплантирани органи. Не мога да бъда професионален спортист, дори да искам. Аз просто съм физически активен, не се спирам – ходя, тичам, карам колело, плувам, когато имам възможност, защото в моя град няма закрит плувен басейн“, казва Пеев. Градът е Хасково.
„Просто съм като всеки нормален активен човек. Разликата е, че аз съм трансплантиран.“
Българският отбор на Световното първенство в Пърт се състои от двама души – освен Пеев участва и Огнян Ганчев от Шумен. Той е с трансплантирано сърце. Класира на финал и финишира пети в дисциплината 50 метра гръб във възрастовата група 60-69 г. В сряда предстои да се състезава и в категорията 100 метра гръб.
Георги Пеев се класира на финала на 100 метра бруст във възрастовата група 40-49 г., както и на 50 бруст и на 50 метра кроул.
По дяволите, аз съм световен шампион. Какво като е за трансплантирани - първи си в света.
Финалът на 100 метра бруст е във вторник сутринта. Пеев казва, че въобще не е очаквал да се класира за финал, а за медал не е имал „никакви надежди“. Но печели световната титла.
„Отидох, скочих, плувах. Излязох и видях, че съм първи. Не мога да го асимилирам още“, казва той. „По дяволите, аз съм световен шампион. Какво като е за трансплантирани - първи си в света.“
„Успех за всички трансплантирани“
Георги Пеев започва да участва в състезания по плуване малко след втората му трансплантация през 2015 г. Тя е на бъбрек, а донор е майка му. Две години по-рано получава сърце от загинал мъж, чиито близки се съгласяват да дарят органите му. Причината Пеев да се нуждае от трансплантация са усложнения след прекарана инфекция.
Първият си златен медал по плуване от Европейско първенство за трансплантирани атлети печели през 2016 г. – годината след втората трансплантация. Тогава той става европейски шампион в дисциплината 100 метра бруст.
Пеев използва медалите, за да популяризира донорството, и казва, че не ги възприема като свои лични успехи.
„Това е успех, ако щете, дори за всички хора, които чакат трансплантации, това е успех за моите лекари, това е успех за всички трансплантирани. Това е успех, този медал, и на тези хора, които са решили да дарят органите на техните близки, за да спасят човешки живот“, казва той.
През 2021 г. Пеев участва в ултрамаратона „Витоша 100 км“, отново с цел да популяризира донорството. Той е един от главните герои във филма на Стефан Командарев „Живот от живота“, посветен на донорството.
„Някой в нашата държава да се събуди“
България е на едно от последните места в Европейския съюз (ЕС) по брой извършени трансплантации. От началото на годината в страната има направени три бъбречни и две чернодробни трансплантации. Според статистиката на Министерството на здравеопазването няма направена нито една сърдечна или белодробна трансплантация от началото на годината.
В същото време чакащите за трансплантация на бъбрек са 802, за черен дроб – 29, а за сърце – 26.
Георги Пеев вижда разликата с други държави дори и на състезанията.
„Англичаните казаха, че си водят седем масажисти. Разликата между онзи отбор, който води седем масажисти, и нас двамата с Огнян сами можете да я направите“, казва той. Пеев и съотборника му са най-малкият тим от всички участващи в Световното първенство за трансплантирани в Пърт.
В свои предишни интервюта Пеев е казвал, че най-сериозният проблем на донорството в България е липсата на доверие в институциите, за което според него отговорността е на управляващите. Затова и призивът му е към тях.
„Аз съм тук, за да може някой в нашата държава – като казвам някой, имам предвид тези, които ни управляват - да се събуди, за да има реализирани повече донорски ситуации и да има повече направени трансплантации“, казва Пеев.
Участието на Георги и Огнян на Световното първенство за трансплантирани атлети е първото от 2015 г. Тогава състезанието е в Мар дел Плата, Аржентина, и участва Огнян Ганчев.
Да има не много хора в листата на чакащи, а да има повече хора, българи, в плувния басейн до мен.
Георги Пеев иска повече българи да достигат до това състезание. Според него пътят минава именно през промяна на държавната политика и нагласите на хората към донорството.
„Аз много ще се радвам, ако въобще някой в нашата държава може да проумее, че донорството е живот. Защото няма нещо по-важно и по ценно на този свят от живота“, казва Пеев. „И моето послание е да има не много хора в листата на чакащи, а да има повече хора, българи, в плувния басейн до мен.“
Георги Пеев е роден и израснал във Велинград, а сега живее и работи в Хасково, където е и общински съветник. Работил като журналист в местни медии, но е напуснал през 2015 г.
