Три държави от Европейския съюз вече обявиха спиране на вноса на украинско зърно в последните дни и предизвикаха остра реакция от страна на Европейската комисия (ЕК). България също иска да тръгне по пътя на забраните за внос на фона на протести на зърнопроизводители.
Новината идва, след като преди близо година Брюксел реши да премахне митата на стоките от Украйна в знак на солидарност със страната, която беше нападната от Русия и чиято икономика разчита до голяма степен на селскостопанска продукция. Украйна е един от най-големите износители на жито и слънчоглед в света, блокирането на износа ѝ заради войната предизвика продоволствена криза и повишени цени миналата година.
Свободна Европа събра най-важното за това кои са страните, въвели забрани, какви са исканията им и какво казва Брюксел.
Как се стигна дотук
През май 2022 г. ЕС премахна митата и квотите за внос на зърно от Украйна, за да подпомогне страната и да улесни достъпа ѝ до пазари извън ЕС. По това време близо 20 млн. тона украинско зърно бяха блокирани в страната вследствие на войната, която Русия започна през февруари 2022 г.
Първоначално целта беше зърното да минава транзитно през ЕС напът за традиционните си пазари, като впоследствие производителите сигнализираха, че то наводнява и вътрешните пазари на страните членки и подбива местните цени.
Българският служебен министър на земеделието Явор Гечев каза в понеделник, че е отправил искане към Европейската комисия (ЕК) още през септември 2022 г., с което повдига въпроса за по-равномерно разпределяне на украинските стоки в страните от ЕС, за да не се струпват в държавите в близост до Украйна, каквато е и България.
На 31 март пет страни членки на ЕС - Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България - изпратиха писмо до ЕК, с което сигнализираха за проблемите при вноса на украинско зърно. Местните зърнопроизводители в тези държави започнаха масови протести през последните седмици с искане да бъде прекратен регламентът за безмитен внос на украинско зърно.
През юли 2022 г. беше подписано и споразумение между Украйна и Русия с посредничеството на ООН и Турция, което позволи продължаването на износа на украинско зърно през Черно море. Той беше блокиран от руските военноморски сили след началото на войната на 24 февруари.
Срокът на това споразумение изтича на 18 май изтича, като Русия заплаши, че може да не го удължи. На фона на това, както и след забраните на източноевропейските страни за внос, може да се стигне до ново блокиране на милиони тонове зърно в Украйна, пише Ройтерс.
Кой забранява вноса
В събота Полша и Унгария станаха първите страни, забранили вноса на зърно и други храни от съседна Украйна, за да защитят местния селскостопански сектор.
Според Варшава и Будапеща потокът от доставки е понижил цените на определени продукти в региона. Полша изяви готовност да преговаря с украинските власти за уреждане на проблема, а правителството на Унгария каза, че се надява на промени в регулациите на ниво ЕС, включително преосмисляне на премахването на вносните мита върху украинската продукция.
Украинското правителство изрази съжаление за решенията на Полша и Унгария и призова за преговори.
По-късно в понеделник Словакия се присъедини към двете страни, като съобщи, че забранява вноса на земеделски продукти от Украйна като зърно, слънчоглед и други храни.
Служебната власт в България също заплаши с подобна забрана и критикува ЕК, че не предприема мерки достатъчно бързо, за да предпази българските земеделци от загуби в резултат на безмитния внос на зърно, слънчоглед и други продукти от Украйна.
Към призивите за забрана се присъедини и БСП, която във вторник внесе в парламента проект на решение за спиране на вноса за период от шест месеца на селскостопанска продукция като пшеница, слънчоглед, сухо мляко и пчелни продукти. Проруската партия „Възраждане“ също настоява служебното правителство да спре вноса на зърно, слънчоглед и друга земеделска продукция от Украйна.
Какво твърдят правителствата
Правителствата на източноевропейските страни казват, че ниската цена на украинското зърно в сравнение на произведеното в ЕС е довела до намаляване на цените и продажбите за местните фермери.
Полша се позова на национални закони, които ѝ позволяват да вземе решение за подобна забрана от съображения за обществена сигурност. Ройтерс припомня, че новината за забраната идва на фона на предстоящи избори в страната, на които управляващата националистическа партия "Право и справедливост" (ПиС) ще разчита в голяма степен на подкрепа от селските райони.
Словакия казва, че е била принудена да забрани вноса от Украйна, след като през Полша и Унгария са предприели такива действия. По думите на словашки представител на властта, цитиран от Политико, "съществуваше риск маршрутите им да се пренасочат към нас и да предизвикат още по-голям натиск върху малкия ни вътрешен пазар".
Правителството на Унгария каза, че се надява на промени в европейските регулации, включително преосмисляне на вносните мита върху украинската продукция, каквито сега няма по силата на европейския регламент.
Какво казва Брюксел
В неделя ЕК отхвърли забраните на Полша и Унгария, като каза, че отделните държави членки не могат да правят самостоятелна търговска политика. Въпреки че Комисията каза, че едностранни действия няма да бъдат толерирани, тя все още не е уточнила какви мерки ще предприеме срещу страните, въвели забрани.
Брюксел също така обмисля втори транш помощи за европейските земевладелци, засегнати от по-ниските цени на продукцията от Украйна след осигурените близо 60 млн. евро през март, от които България получи малко над 16 млн. евро, Полша получи близо 30 млн. евро, а Румъния - 10 млн. евро.
Политико пише още, че условията на търговията между ЕС и Украйна се предполага, че са гарантирани и от условията на зоната за свободна търговия, прилагана от 2014 г. насам.
