Това са най-тъмните избори в скорошната ни история, въпреки осветлението от видеонаблюдението. Това каза пред БНР Стефан Манов - член на Обществения съвет към ЦИК.
Той отбеляза, че с колегите му са предупреждавали за "готвената хроника на една предизвестена смърт" на изборните процеси.
"Днес няма човек, който да каже точно колко човека на гласували на 02.04. Ако съберете бюлетините с хартиено гласуване и тези с машинно, няма да получите сумата, посочена от ЦИК за общ брой на действителните бюлетини. Има 1000 бюлетини разлика“, добави Манов.
Така той потвърди сигналите за случаи на разминаване в сбора и реалния брой подадени бюлетини и други нарушения на предсрочните парламентарни избори на 2 април. Например в близо половината от всички секции в страната не сработи видеонаблюдението, въпреки че държавата инвестира 6.5 млн. лв. Машини пък блокираха заради използваната хартия, която е различна от тази за предишните избори. Освен това невалидните хартиени бюлетини от са в пъти повече - 44 617, в сравнение с 9042 на вота през октомври.
Манов призова всички политически партии, които влизат в Народното събрание, да сезират съвместно Конституционния съд, за да бъдат поправени тези грешки.
„Може да става въпрос общо за 2000 гласа, които не променят крайния резултат. Няма да има промяна в мандатите, но това е уважение към избирателя“, коментира той.
По думите му "отговорността на ЦИК е огромна по цялата линия". Манов напомни, че от Обществения съвет са предупредили, че вида на протокола на СИК създава предпоставки за грешки. Предложили са друг образец на протокол. Той обаче е подкрепен само зам.-председателят и говорител на комисията Росица Матева, която е била председател на Обществения съвет.
„Тези хора нямат никаква представа от това как работи СИК. Препоръчвам на ЦИК да гледа поне видеозаписите“, каза още Манов.
Манов добави, че благодарение на видеонаблюдението, сме станали свидетели на комични и тъжни ситуации. Той каза, че от Обществения съвет са разработили контролна страница, в която всяка комисия може да въведе числата от своя протокол и да види дали контролите ще излязат, или ще светнат в червено.
„ЦИК разработи своя. Тя обаче се появи изключително късно на страницата им и не фигурира в методическите указания. Комисиите не бяха посъветвани да проверят числата си там“, уточни той.
Манов каза, че има медийна информация за изпратени указания до РИК да приема протоколи с несработили контроли.
„,Т.е. с контроли, които светват в червено, защото елементарните сумирания не са верни. Това е, за да няма усещането, че се готви огромен провал поради забавяне и да се създаде впечатлението, че всичко се случва така, както трябва", добави той.
По думите му "дали това е направено съзнателно, или е грешно интерпретирано от РИК, трябва да обясни ЦИК". Има 300 протокола, в които елементарната контрола не е спазена, каза Манов.
Според него връщането на хартиената бюлетина не е върнало дори един глас в повече на тези избори, отбеляза той. Избирателната активност е с 92 000 души по-малко от първите изцяло машинни избори на 11 юли 2021. Тогава гласуваха 2 775 000 души, а сега имаме 2 683 000, посочи той.
Процентът избрали да гласуват с машина е 64.3%. В Кърджали например са гласували 60% машинно, дори в Турция - 64%, като има 18 секции където 0 са гласували на хартия.
