Лидерът на проруската партия "Възраждане" Костадин Костадинов внесе в парламента 590 000 подписа за референдум за запазване на българския лев, който Костадинов очаква да се проведе заедно с местните избори наесен.
Българският лев отдавна е свързан с еврото заради валутния борд, а процесът по интеграция в еврозоната, който минава през приемането на еврото, е възприет още с подписването на договора за присъединяване на България към ЕС. Одобреният от правителството план е реално въвеждане на еврото да се случи през 2024 г.
Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление забранява произнасяне по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори. Вследствие на това въпросът, под който се събираха гражданските подписи, беше формулиран от "Възраждане" така: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?".
Така партията иска не отхвърляне на еврото, а отлагане на датата за въвеждането му.
Какво следва
Според процедурата инициативните комитети за свикване на референдум трябва да съберат най-малко 200 000 подписа на граждани с избирателни права в България. При събрани над 200 000, но под 400 000 подписа, Народното събрание решава дали да се проведе референдум.
При над 400 000 подписа, преминали през проверка за автентичност, парламентът по закон трябва да приеме решение за свикване на референдум.
Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) прави проверка за автентичност на подписите не по-късно от 45 дни от получаването на подписката, изпратена на ГРАО от председателя на Народното събрание. Това може да се случи, след като президентът Румен Радев свика Народно събраниекъм края на април.
Ако ГРАО установи автентичността на над 400 000 подписа, депутатите се задължават в срок до три месеца да насрочат референдум.
Това все още не е достатъчно, за да се да се проведе той. Конституционният съд (КС) има последната дума - ако бъде сезиран, че даден въпрос противоречи на основния закон. Решението на Народното събрание може да бъде оспорено пред КС от президента, правителството, поне 48 народни представители, председателите на върховните съдилища, главния прокурор.
КС е длъжен да се произнесе преди датата, за която е насрочен референдумът. Датата се посочва с указ на държавния глава е поне 3 месеца след успешна подписка и решение на парламента.
„Това е шум, за да се привлече внимание. Този шум е недобронамерен, той всява напрежение“, каза директорът на портал „Европа“ Юлиана Николова пред Свободна Европа миналата година.
Костадинов определя решението за приемането на еврото като „национално предателство“. Партията му се обявява и срещу ЕС и НАТО.
В началото на февруари участващи в организацията на референдума от "Възраждане" атакуваха журналистката Емилия Милчева, докато прави репортаж за събирането на подписи.
