Невалидните хартиени бюлетини от парламентарните избори на 2 април са 44 617 в сравнение с общо 9 042 невалидни бюлетини от вота през октомври.
Това става ясно от данните на сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК). На изборите на 2 октомври се гласуваше само с машини в секциите с над 300 избиратели, като изборите в неделя гласоподавателите можеха да избират между хартия и машина.
От данните на ЦИК за 2 април става ясно също, че броят недействителни машинни бюлетини е 131. Това е разликата между общия брой машинни бюлетини, намерени в кутиите - 1 557 037, и броя на действителните машинни бюлетини - 1 556 906.
Гласуването само с машини в секциите с над 300 избиратели беше въведено за пръв път в края на април 2021 г. Предложението беше на "Има такъв народ" (ИТН) и беше подкрепено от БСП, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри, вън!".
Основният мотив беше да се ограничи високият процент невалидни бюлетини и да се улесни броенето на гласовете от секционните избирателни комисии. На местните избори през 2019 г., които се проведоха само с хартиени бюлетини, невалидните гласове за общински съветници бяха 466 077. Това е 15.1% от общо пуснатите тогава 3 089 045 бюлетини.
В края на 2022 г. БСП, ГЕРБ и ДПС приеха промени в Изборния кодекс, с които върнаха хартиената бюлетина и броенето на гласове на ръка. Машините за гласуване останаха част от процеса, но само като устройства, които принтират бюлетини, тъй като машинните гласове също бяха преброени ръчно.
Връщането на хартиената бюлетина във всички секции затрудни работата на секционните избирателни комисии и доведе до много грешки в изборните протоколи.
