Следващият транш от парите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) зависи от 12 закона, които трябва да бъдат приети от новия парламент. Това каза служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов в четвъртък.
Докато това не се случи, служебното правителство няма да подаде искане за следващото плащане, добави вицепремиерът.
"Следващото плащане е за 724 млн. евро и затова ще призова депутатите не да ги оставят за някакъв бъдещ момент, а още от първия ден да гледат тези 12 закона", каза Пеканов.
Той добави, че за момента няма директен риск за загуба на средства по ПВУ, но се събират забавяния, а времето е много малко - до 2026 г. Според него, ако страната се бави със сегашните цели, може изобщо да не успее да изпълни по-нататъшните.
Пеканов добави, че Европейската комисия не налага санкции при забавяне, но датата за подаване на искането за втория транш е била за първото тримесечие, а вече сме във второто. Надяваме се да можем да подадем във второто или третото тримесечие, за да не се събират прекалено много забавяния, допълни той.
За предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост, Пеканов каза, че министърът на енергетиката Росен Христов миналата седмица е бил в Брюксел и е показал защо през миналата година е било невъзможно да се изпълнят някои от целите за ограничаване на работата на въглищните централи.
Окончателната версия на ПВУ не поставя точна дата за затваряне на въглищните централи, а залага на други проекти в енергетиката, които да намалят нуждата от въглища.
България може до получи до 5,69 млрд. лв. до 2026 г. по ПВУ, ако в замяна изпълни определени предварително договорени реформи. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е свързан с конкретни мерки. Въглищните централи са част от мерките за втория транш.
В края на 2022 г. страната получи първия транш, за който бяха необходими 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София трябва да изпълни общо 22 реформи, от които най-много са именно в сферата на енергетиката.
