Процесът на конституционни промени е вътрешен въпрос на Република Северна Македония, който като задължение е свързан с преговорите за присъединяване за членство в Европейския съюз (ЕС).
С това съобщение на сайта на Mинистерството на външните работи на Северна Македония се отхвърля предложението на служебния външен министър Николай Милков България да бъде част от процеса на обсъждане на новите текстове в kонституцията.
Едно от условията Северна Македония да започне реални преговори за членство в ЕС е вкарването на българите в преамбюла на конституцията. В конституцията на Северна Македония са описани т. нар. държавотворни народи, които живеят в републиката - македонски, албански, турски, влашки, сръбски, турски, ромски и "други". Българският народ и българите не присъстват в македонската конституция, което според София не гарантира правата им.
За промяна в конституцията е необходимо мнозинство от две трети и без подкрепата на опозицията не може да се реализира. Основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ е против промените и предлага референдум по т.нар. френско предложение за започване на преговори за членство в ЕС.
Пред БНР министър Милков съобщи в сряда, че е провел двустранна среща с колегата си от Северна Македония Буяр Османи за вписването на българите. "Този диалог трябва да продължи, стига да има воля от тяхна страна. Отново протягаме една ръка, в този смисъл. Готови сме да обсъждаме промените, които те правят", каза Николай Милков.
В четвъртък президентът на Северна Македония Стево Пендаровски определи като "скандално" изказването на българския служебен министър.
"Такова искане не отправят дори окупаторите на страните, териториите и държавите, които окупират. В 21 век е абсолютно неуместно да се търси намеса във вътрешнополитическите и конституционни процеси", каза Пендаровски.
Министерството на външните работи в Скопие съобщи още, че искане за включване на България в конституционните промени в Република Северна Македония не е получено нито е обсъждано между министъра на външните работи на Северна Македония Буяр Османи и министъра на външните работи на България Николай Милков.
Очаква се парламентът на страната да вземе такова решение, суверенно и в съответствие с дългосрочните интереси на гражданите на Северна Македония, представени в парламента, и в този контекст няма възможност или политическа воля за включване на граждани и институции от чужбина, включително и от Република България, пише още МВнР на Северна Македония.
От ведомството декларират, че "Северна Македония остава ангажирана с продължаването на политическия диалог с България, в духа на добросъседството и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, за което се надява новото българско правителство да бъде сформирано възможно най-скоро".
През 2020 г. София наложи вето върху началото на преговорите на Скопие за членство в Европейския съюз вследствие на спорове за езика и историята.
Ветото беше оттеглено, след като българският парламент одобри т.нар. френско предложение за решаване на спора. То предлага българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред Брюксел.
Македонският парламент одобри предложението, а след това външните министри на двете страни подписаха двустранен протокол. Впоследствие България оттегли ветото си, а Северна Македония официално започна преговори е ЕС през юли. Същинските преговори обаче ще започнат едва когато Скопие изпълни ангажиментите си към София,сред които е и вписването на българите като държавотворен народ в Конституцията на Северна Македония.
