Състоянието на българската армия е незадоволително. Това е заключението на годишния Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на България за 2022 г. Основните причини за това според Министерството на отбраната, са изоставането на модернизацията и големият брой на незаетите длъжности в армията.
В документа няма директно заключение дали въоръжените сили могат да изпълняват мисиите си. Посочва се обаче, че България не може да изпълнява в пълен размер ангажиментите си към НАТО.
В доклада, който е публикуван в правната система на правителството, пише, че руската военна агресия срещу Украйна е била най-непосредствената заплаха за мира в световен план. Военните анализатори очакват и през тази година България да бъде мишена на кибератаки от Русия "в съчетание с други хибридни действия, мащабни дезинформационни кампании и опити за провокиране на социално недоволство и миграционни процеси, диверсии и саботажи".
Може ли армията да изпълнява задачите си
В документа се прави извод, че изоставането на процеса на модернизация и задълбочаването на проблема с незаетите длъжности, както и технологичното изоставане и неадекватното ресурсно осигуряване, водят до нарастващи дефицити. Нивата на тези дефицити се отразяват неблагоприятно върху възможността за ефективно изпълнение на задачите, особено по основната и най-тежка мисия на въоръжените сили – мисия „Отбрана“, пише в заключенията.
Мисиите на въоръжените сили са: “Отбрана”, „Подкрепа на международния мир и сигурност” и „Принос към националната сигурност в мирно време”.
Друг извод в документа е, че България не може да изпълнява в пълен размер и ангажиментите си към НАТО.
Проблеми с техниката и въоръжението
В доклада няма подробности за проблемите с техниката и въоръжението, но от публикуваната информация може да се направи извод за лошото им състояние.
За военновъздушните сили пише, че планираните летателни часове са изпълнени на 72%, а причината за това е “ограниченият брой изправна авиационна техника”. През 2022 г. е имало 26 авиационни произшествия, от които два сериозни инцидента и едно тежко авиационно произшествие (авария). Продължава тенденцията преобладаващата част от авиационните произшествия да са вследствие от откази на авиационната техника (73%), пише в документа.
Изчерпването на резервни части може да доведе зенитно-ракетните комплекси до състояние да са неспособни да изпълняват задачите в пълен обем, или да са напълно нефункционални, пише още в заключението.
Авторите на доклада смятат, че ако бъдат завършени трите основни инвестиционни проекта за модернизация на армията, това може да доведе до подобряване на способностите на армията. Трите проекта са за нови патрулни кораби за ВМС, нов боен самолет и нови бойни машини на пехотата. Новите кораби се строят във Варна. Първият трябва да е готов през третото тримесечие на 2025 г., а втория - година по-късно.
България поръча осем изтребителя F-16 Block 70 през 2019 г. Те трябваше да бъдат доставени до 2023 г., но компанията производител съобщи за забавяне. През 2022 г. парламентът одобри поръчка на още осем самолета, които трябва да бъдат доставени през 2027 година.
Проектът за купуване на нови бойни машини за пехотата трябва да бъде започнат отново. В началото на 2021 г. търгът за купуването на 150 машини от най-ново поколение на стойност 1,5 млрд. лв. беше спрян от тогавашният министър на отбраната Красимир Каракачанов. Двете оферти на финалистите надвишаваха приготвената от държавата сума.
Авторите на доклада пишат още, че за бъдат попълнени дефицитите в отбранителните способности е важно да се купи още модерно въоръжение: 155-милиметрови гаубици; ракетна система за залпов огън; нови трикоординатни радари; зенитно-ракетни комплекси; дистанционно управляеми системи, безпилотни летателни апарати и средства за противодействие на такива; системи за командване и управление; способности за киберотбрана; брегови противокорабни комплекси и подводници.
Почти 20 % недостиг на персонал
Към края на миналата година недостигът на военнослужещи за въоръжените сили е нараснал, като е достигнал 19,7%. От тях недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски кандидати - 6,5%, на сержанти/старшини - 10,9% и на войници/матроси - 24,2%.
По-голям недостиг има при офицерите и офицерските кандидати, докато при войнишките и сержантските длъжности се отчита лек спад.
Намаляват и кандидатите за служба в армията. Доброволният резерв е попълнен едва до 13% от необходимия брой хора. Основните причина са финансовата непривлекателност на службата в доброволния резерв и нежелание от страна на работодателите да позволяват отсъствие от работа на техни служители, пише в документа.
