Яков Милатович беше избран за президент на Черна гора, след като спечели около 60% от гласовете на балотажа срещу дългогодишния лидер на балканската страна - Мило Джуканович, който беше подкрепен от 40% от избирателите. Избирателната активност в неделя е била около 71%, показват първоначалните данни на Центъра за мониторинг и изследвания, цитирани от БТА.
Победата на бившия министър на икономиката Милатович слага край на над 30-годишната политическа доминация на 61-годишния Джуканович, който от 1991 г. насам беше шест пъти премиер и два пъти президент.
На първия тур от президентските избори Джуканович беше първи с над 35% подкрепа, докато Милатович остана зад него с 29 на сто от гласовете. 37-годишният икономист беше издигнат от определяното като популистко движение “Европа сега”, което няма свои депутати в парламента.
То беше създадено през 2022 г. и носи името на икономическата програма на правителството на Здравко Кривокапич, сформирано след парламентарните избори през 2020 г. Милатович беше икономически министър в този кабинет до април миналата година.
В рамките на тази програма бяха отменени вноските на работодателите за задължително здравно осигуряване на служителите. Тези средства бяха насочени към фонд работна заплата, в резултат на което минималната работна заплата беше увеличена от 222 на 450 евро, припомня БТА.
Новият президент се обявява за продължаване на евроинтеграцията на Черна гора и вече декларира, че страната трябва да стане член на Европейския съюз (ЕС) до 5 години. Докато беше министър, Милатович подкрепяше западните санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна. Той поддържа и позиция за по-тесни връзки със Сърбия.
“Искам да кажа, че като президент на Черна гора, заедно с всички, които са тук тази вечер, през следващите пет години ще въведем Черна гора в ЕС”, каза Милатович пред своите привърженици в Подгорица в неделя вечерта.
По време на дългогодишното си присъствие в управлението на страната Мило Джуканович изигра ключова роля за излизането на Черна гора от съюз със Сърбия чрез референдум през 2006 г., както и за курса ѝ към Запада и присъединяването ѝ към НАТО през 2017 г.
