С две различни шествия в София държавната власт и политиците отбелязаха 80 годишнината от спасяването на българските евреи. Едното беше водено от кмета на София Йорданка Фандъкова, а второто от президента Румен Радев.
През март 1943 г. под натиска на Българската православна църква, групи адвокати, интелектуалци, бизнесмени, политици и депутати е спряно замисленото изпращане на десетки хиляди български евреи в нацистките лагери на смъртта. Това спасява живота на хората с еврейски произход, живеещи на територията на предвоенна България.
Други над 11 хиляди евреи, живели под българска окупация на територията на днешните Гърция и Северна Македония, са депортирани към концлагера Треблинка. Те загиват.
Първата проява беше наречена "Поход на толерантността и мъдростта". Походът започна от църквата "Св. София" и завърши с церемония пред Паметника на Спасението в София. Организатори на проявите са Столичната община и Организацията на евреите в България „Шалом“. В него се включиха кметът на София Йорданка Фандъкова, служебният министър на външните работи Николай Милков, главният прокурор Иван Гешев, директорите на БТА Кирил Вълчев, на БНР Милен Митев, председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев, посланикът на Държавата Израел Йорам Елром, политици, представители на еврейската общност, граждани. Те поднесоха венци и цветя на паметника на Спасението в градинка "Свети Климент Охридски", където се състоя церемонията по повод 80-годишнината от Спасението.
"Не бива да забравяме и тези, които не бяха спасени"
"Преди 80 години нашите деди са имали дързост, останали са верни на законите на хуманизма и са записали една от най-достойните глави в националната ни история. Днес се прекланяме пред техния кураж и смелост", каза Фандъкова. Тя добави, че много от техните имена не са известни, но са живи в сърцата на спасените близо 50 000 български евреи и техните наследници.
"Не бива да забравяме и тези, които не бяха спасени – 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония", добави Фандъкова.
Второто шествие започна от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, където по-рано президентът Румен Радев откри документална изложба и завърши до Паметните плочи на спасителите на българските евреи.
В него участваха президентът, вицепрезидентът Илияна Йотова и почти целият служебен кабинет начело с премиера Гълъб Донев и бившият монарх и министър-председател Симеон Сакскобургготски, както и посланик Йорам Елрон, историкът от Израел проф. Михаел Бар-Зоар и др.
"Опитите за вменяване на вина са проява на неуважение"
"Опитите за вменяване на вина са проява на неуважение към спасените евреи и към моралния подвиг на малка България през Втората световна война", каза в словото си за откриване на изложбата президентът.
"В дни на изпитание българската държава и народ издържаха невероятен тест с огромна историческа стойност, като не допуснаха нито един български евреин да загине в лагерите на смъртта или да бъде убит в България", каза Радев. Той не спомена изпратените на смърт от Беломорска Тракия и Македония.
„Аз и моите приятели имаме един свещен дълг към България – да разпространим в целия свят тази история за спасяването на евреите – това е нещо много дълбоко и трябва да го пазим в българската душа и в нашите спомени", каза проф. Михаел Бар-Зоар.
"Поемането на отговорност би било морален жест"
Призив България да признае своята отговорност за преследването и депортирането на евреи през Втората световна война отправиха към българските власти 42-ма историци и интелектуалци в края на миналия месец.
В призива се казва, че спасението на евреите от „традиционните български земи“ е предшествано от антисемитско законодателство, а депортирането на евреите от окупираните територии идва след като България отказва да предостави гражданство на местното еврейско население.
Според авторите на призива признаването на българската отговорност за гоненията и депортирането „не би стоварил колективна вина върху цялото военно поколение, а още по-малко върху следващите“. В апела се казва, че поемането на отговорност би било морален жест, а обратното – акт на негационизъм.
