Едва 12-годишна, Неда Соколовска попада на томовете на Шекспир и се влюбва в театъра. „Живеех в къща с голяма библиотека и понеже нямах братя и сестри, прекарвах много време със себе си и с книгите“, разказва тя пред Свободна Европа.
„Това беше моментът, в който разбрах, че драматичната литература събужда въображението ми. Тя ме кара не само да се пренасям в друг свят, но и да бъда участник в неговите истории.“
Ранната връзка на Неда с театъра се оказва трайна. След срещата си с Шекспир тя дори за миг не се разколебава, че е открила правилния път за себе си.
Затова след гимназията завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, а после заминава за Финландия, където учи режисура. Средата там позволява на Неда да следва собствените си творчески търсения, вместо да се стреми да намери мястото си в нечия чужда естетика.
„Тази свобода ме подтикна да се ориентирам към документалния театър, който черпи вдъхновение от действителността и нейните проблеми. Той е и политически, и социален театър, защото засяга обществото и явленията в него“, казва тя.
Обратно в България, през 2012 г. Неда основава студиото за документален театър „Vox Populi“, което поставя началото на театралния жанр вербатим у нас. Вербатим театърът е базиран на документални интервюта, които екипът на студиото провежда при подготовката на своите спектакли.
„Аз съм от хората, които имат много голямо любопитство към живота и света около тях. Обичам да наблюдавам хората, вълнува ме всичко за тях - жестовете, реакциите, ежедневните истории“, казва Неда. Именно от това нейно любопитство тръгва личното ѝ изследване на театъра като пространство, в което действащи лица са истинските хора, а не драматичните персонажи.
По естествен път търсенето на режисьорката се насочва към невидимите маргинализирани групи, към които любопитството е най-силно. За тях според Неда обществото знае твърде малко и има прекалено ниска степен на чувствителност.
Такава е групата на хората без дом, на които е посветен един от първите спектакли на „Vox Populi“. Преживяванията на бежанците са въплътени в представлението „Мир вам“, а тези на „рециклиращите хора“, чието препитание е събирането на вторични суровини, намират израз в спектакъла „Което остава“.
Досега Неда се е занимавала и с темата за майчинството, работила е с групите на хората с опорно-двигателни проблеми и на китайската общност в България.
Така в един момент се стига до интереса ѝ към хората, лишени от свобода. В най-новия си спектакъл „Паяци“ Неда и екипът ѝ представят десетки истории на хора от Централния софийски затвор, които са събрали през лятото на миналата година.
„Това е група, към която обществото ни има особено негативна нагласа. Исках да разговарям с лишените от свобода и да освободя техните лични истории, за да ги предам на зрителите“, казва Неда. С това тя се надява да събори стереотипите и предразсъдъците и да насърчи емпатията у хората.
„Като казвам емпатия - това е основната двигателна сила на театъра, който правя и който обичам. Това е театър, който успява да те постави в положението на някой друг човек и да те накара да погледнеш със състрадание и обич към различния.“
Спектакълът „Паяци“ е първата част от трилогия, която по-нататък ще обърне внимание на други две стигматизирани групи - секс работничките и представителите на монашеството в България. Предстоящите представления ще се казват „Нощни пеперуди“ и „Божи кравички“.
„Да разполагаш с такива разтърсващи човешки истории е много голяма отговорност. Ти заставаш в обувките на истински човек, а не на въображаем персонаж, на когото трябва да дадеш плът и кръв. Този човек го има, той е тук“, казва режисьорката.
На 26 март, когато ще бъде следващото представление на „Паяци“ в Топлоцентрала, ще присъстват и част от лишените от свобода, чиито истории са включени в спектакъла.
Често работата на студио „Vox Populi“ предизвиква вниманието на организации и активисти, които се ангажират с каузата на представените социални групи. През годините те са организирали кампании за събиране на средства и храна за хората без дом и са предложили работа на част от бежанците, включени в „Мир вам“.
Освен театъра, друга голяма любов в живота на Неда е кулинарното изкуство.
„Също както събирам истории на хора, се стремя да приготвям храна, която има своя история“, казва тя. Готвенето отразява отношението ѝ към екологията и устойчивия начин на живот, към локалните сезонни продукти.
„Това за мен е свързано с театъра, защото изкуството, което ме интересува, е изкуство на историята, на устойчивостта. Моят живот във и извън изкуството е едно непрекъснато търсене на истории и практики, които са по-хуманни, екологични и верни на човешката природа.“
