Имате договор, по който си плащате природния газ на фиксирана цена, която в момента е изгодна. Той е валиден още повече от три години. В един момент доставчикът ви обаче решава, че иска договорът да се промени, така че вие да плащате повече. Вие бихте ли се съгласили?
Може да не звучи като добра сделка, но точно това е направило българското правителство през декември 2006 г.
България е имала договор с руската държавна компания “Газпром” за транзит на руски газ, който е предвиждал в замяна страната освен транзитни такси, да получава газ за вътрешно потребление на фиксирана цена. Русия обаче е поискала да се промени тази цена, а България се е съгласила. Тогава е управлявало правителството на Сергей Станишев, а министър на икономиката и енергетиката е бил Румен Овчаров.
Участниците от българска страна години по-късно са казвали, че е имало риск Москва да започне арбитражно дело срещу България и да го спечели и затова са се съгласили. Те са представяли договора като добро постижение. По-късно обаче друг енергиен министър е изчислил, че България е загубила над 300 милиона долара само за две години заради промяната в договора.
През февруари 2023 г. САЩ санкционираха един от участниците в тази история. Става дума за бивши енергиен министър Румен Овчаров. Един от мотивите за санкциите е, че той е получавал “подкупи и други облаги” в замяна на “корупционни договори в сферата на енергетиката”, включително и такива за руски газ. Самият Овчаров отрича обвиненията.
Някои от неговите критици обаче разпознаха в мотивите за санкциите договора от 2006 г. Те са подавали сигнали до прокуратурата срещу него, но тя е отказала да започне разследване. Сега, повече от 15 години по-късно, държавното обвинение иска от САЩ информация защо е санкциониран Овчаров и другите българи в черния списък.
Какво е поискала Русия
През 2006 г. България разчита за доставки на природен газ изцяло на Русия. В сила са два договора, сключени по времето на правителството на Иван Костов, което управлява от 1997 до 2001 година. Единият е за доставки на руски природен газ и е бил сключен с фирмата “Овергаз Инк.”, в която тогава има участие руската държавна компания “Газпром”. Другият е за транзит на руски газ през България и е сключен с “Газпром”. Двата договора не са публични. За тяхното съдържание се знае от косвени източници.
Договорът за транзит на газ е бил до 2010 г. Той е предвиждал България да получава транзитна такса в размер на 1,67 долара за 1000 куб. м на 100 км. Той е предвиждал също България да получава близо 1,5 млрд. куб. м газ за вътрешно потребление на фиксирана преференциална цена. Тази цена е била 83 долара за 1000 куб. м газ. Тази информация за съдържанието на договора се потвърждава от официални документи и изказвания на министри.
Към онзи момент е било възможно с един договор да се уреждат едновременно транзит на газ и доставки на газ. Тогава страната още не е била членка на Европейския съюз и не е била въвела изискванията на европейското законодателство, което изисква тези дейности да са отделени. Тогава не е имало отделно държавно дружество, което да отговаря за преноса на газ. Такова има след 2007 г. - “Булгартрансгаз”.
Инициативата за промяната на договорите от 1998 г. е дошла от руска страна. Това свидетелстват участниците в преговорите пред властите според постановление на Софийската градска прокуратура от 2010 г. Това е станало в края на 2005 и началото на 2006 г. Русия е поставила условие преференциалната цена на газа от 83 долара за 1000 куб. м газ да отпадне и да започне да се повишава по схема, за да достигне пазарните цени, които тогава са значително по-високи.
Договорът за транзит е бил в сила до 2010 г. и България е можела да откаже искането на Русия за промяната му. Тя обаче се е съгласила.
На какво се е съгласила България
Тогава управлява правителството на Тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, което е дошло на власт през 2005 г. Премиер е Сергей Станишев, а Румен Овчаров е министър на икономиката и енергетиката. И двамата са от социалистическата партия.
Овчаров е основен участник в преговорите с руската страна. Създадена е и работна група за преговорите, но няма писмена заповед за това, а на различните срещи са присъствали различни хора. Това става ясно от показанията на участниците пред властите, цитирани в постановление на Софийската градска прокуратура от 2010 г.
През декември 2006 г. Овчаров предлага на Министерския съвет да одобри проекти за меморандум между “Булгаргаз” и “Газпром” и за допълнителни споразумения към договорите от 1998 г. С решение от 15 декември правителството одобрява документите и възлага на Овчаров да разреши на ръководството на “Булгаргаз” да ги подпише.
Това се случва само три дни по-късно в София. В България пристигат генералният директор на “Газпром” Александър Медведев и председателят на управителния съвет на руската компания Алексей Милер. Меморандумът и анексите към договорите са подписани на церемония в сградата на Министерския съвет в София на 18 декември.
От българска страна подписите са на тогавашния председател на съвета на директорите на “Булгаргаз” Валентин Иванов и на тогавашния директор на държавното дружество Кирил Гегов. Според документи на прокуратурата от три години по-късно пред властите “Иванов твърди, че не е запознат с текста на Меморандума и допълнителното споразумение, нито разполага с информация от кого и по какви критерии са изготвяни условията по него.”
Новите договорености предвиждат да отпадне фиксираната преференциална цена на руския газ по договора за транзит, която е 83 долара за 1000 куб. м газ. Вместо това цената започва да се вдига по схема, за да достигне пазарни нива до края на 2012 г. Транзитната такса, която Русия плаща, ще се индексира на базата на годишната инфлация и “Газпром” ще бъде длъжна да плаща таксата за 90% от резервирания капацитет, независимо дали го ползва. До този момент процентът е 80. Това е описано в меморандума, с който Свободна Европа разполага.
Договорът за транзит освен това е удължен до 2030 г. Той е в сила и до днес. Бившият служебен енергиен министър Андрей Живков каза през юни 2021 г., че България се е отказала от транзитните такси по този договор с преместването на транзита през продължението на “Турски поток” по време на последното правителство на Бойко Борисов.
Какво спечели и какво загуби България
Новите договорености с “Газпром” са представени като успех от тогавашните управляващи. Те посочват три неща като ползи - транзитните такси се увеличават, транзитът е гарантиран до 2030 г. и България е освободена от клаузата take or pay (“вземи или плати”), която я задължава да плаща поне 75% от газа, който получава по договора, независимо дали го получава или не.
Един от мотивите да приемат условията на Русия, които те по-късно посочват, е опасността Русия да започне арбитражно дело срещу “България” за количества газ, които тя не е платила по тази клауза. Това се посочва и от Румен Овчаров като мотив за промяна на договорите. Той е казвал, че в такъв случай санкциите за България биха могли да са милиарди.
Свободна Европа не откри потвърждение, че Русия е заплашвала с такова арбитражно дело. Анексът към договора, подписан през 2006 г., не е публичен и не е ясно дали наистина с него е премахната клаузата take or pay. “Газпром” не е водил дело за тези плащания срещу България.
Със същия аргумент - евентуалният риск Русия да заведе дело срещу България, служебното правителство на Румен Радев през 2022 г. настояваше България да се върне към доставките от “Газпром”, след като Русия сама ги спря.
През следващите години участниците в преговорите с Русия продължават да поддържат тази теза.
Този договор гарантира транзита на руски природен газ през България до 2030 г.Румен Овчаров през 2006 г.
“Този договор гарантира транзита на руски природен газ през България до 2030 г. С това приходи за страната ни над 4 милиарда лева”, казва Румен Овчаров в парламента през октомври 2008 г., след като вече не е министър на енергетиката, цитиран от “Капитал”.
“Този договор и документите към него гарантират доставките на руски природен газ в количества каквито България заяви до 2030 г.”
И двете неща не се осъществяват в бъдеще - България вече не получава транзитни такси по този договор, а Русия едностранно спря доставките на газ за България през април 2022 г.
Освен че икономическите ползи от промяната на договора са спорни, той носи и загуби.
Представа за размера им дават изчисления на Трайчо Трайков от началото на мандата му като министър на енергетиката. Той заема поста между 2009 и 2012 година. В отговор на въпрос в парламента на Иван Иванов - сега председател на КЕВР, а тогава депутат от Синята коалиция - Трайков съобщава изчисления, съгласно които за 2007 и 2008 г. България е платила с 305 млн. долара повече за руски газ, отколкото би платила ако договорът не е бил променен през 2006 г. Той посочва още, че покачването на цената ще продължи и през първото полугодие на 2010 г. да достигне три пъти по-високи стойности от тези в първоначалния договор.
“Също така трябва да се има предвид, че приходите от транзит са на практика еднакви и при двата варианта, а именно по около 100 млн. долара годишно”, казва Трайков от парламентарната трибуна на 23 октомври 2009 г.
Първо, бяха тежко нарушени и националните интереси на страната. [...] Има и още един извод – че беше обслужен чужд интерес.Иван Иванов през 2009 г.
“Нека българските граждани да знаят, че в резултат на това, че правителството на Сергей Станишев, чрез ресорния министър Румен Овчаров прекрати четири години предсрочно един валиден по всички международни споразумения договор, нанесе щети, които са лесно изчислими”, казва Иван Иванов тогава в реплика на отговора на министъра.
“Изводите, които трябва да си направим: Първо, бяха тежко нарушени и националните интереси на страната. [...] Има и още един извод – че беше обслужен чужд интерес, защото беше прието искането на Русия за четиригодишно предсрочно прекратяване на действащия договор, а не беше защитен българският интерес договорът да бъде изпълнен до края на 2010 г.”
Какво направи прокуратурата
През октомври 2009 г. случаят стига и до прокуратурата. Сигнал подават Мария Капон и Елеонора Николова от Единна народна партия. Сигналът е насочен конкретно срещу Румен Овчаров, който според тях “абдикира от отговорността си на принциал, не подписва документа на правителствено ниво и с бездействието си ощетява националния интерес.”
Софийската градска прокуратура възлага на Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС) да направи проверка. Агенцията проверява документите и събира показания. Те са описани в последвалото постановление на прокуратурата от 25 юни 2010 г., с което Свободна Европа разплага. С него прокурор Антон Стефанов отказва да образува разследване.
Според него “формално са спазени всички изисквания на закона и подзаконовите нормативни документи” и няма данни за престъпление, извършено от Овчаров или някой от другите участници в преговорите. Той се съгласява с твърдението на вече бившия министър, че неустойката, която България може да бъде заплашена да плати при евентуален арбитраж “многократно надвишава размера на цената на газа, определена в допълнителните споразумения”.
Капон и Николова не са съгласни с тези заключения и обжалват отказа за образуване на досъдебно производство пред Апелативната прокуратура в София. Според тях няма данни руската страна да е имала намерение да заведе арбитражно дело срещу България.
Апелативната прокуратура обаче потвърждава отказа за започване на разследване. Според постановление от 19 юли 2010 г. на прокурор Велин Елмаян действията на Овчаров представляват “по същество управленски решения на колективен орган и няма каквито и да било данни да са извършени умишлено с цел някой да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда”.
“Те могат да бъдат обсъждани с оглед на икономическата им целесъобразност, но не съдържат признаците на престъпни деяния”, се добавя в документа.
През февруари 2023 г., няколко седмици след като САЩ санкционираха Овчаров и други четирима българи за “широко участие в корупционна дейност”, българската прокуратура поиска информация от американските власти защо са санкционирани те.
За какво е санкциониран Овчаров
В мотивите за санкционирането на Овчаров от САЩ по закона “Магнитски” се посочва, че той “многократно е участвал в корупционни договори в сферата на енергетиката с руски енергийни компании, получавайки подкупи и други облаги в замяна на договори с фиксирана цена за руски газ и ядрено гориво и договори за поддръжка на АЕЦ “Козлодуй”.
Твърди се още, че той “е получил повече от 5 милиона евро в сметки в офшорни банки, откакто е бил министър на енергетиката”.
В мотивите само веднъж се споменава договор за руски газ. Мария Капон, една от подателките на сигнала срещу Овчаров през 2009 г. обаче няма съмнения, че се визира именно този договор.
Това беше един договор, който ощетяваше страната ни с около 500 млн. лева годишно.Мария Капон
“Това беше един договор, който ощетяваше страната ни с около 500 млн. лева годишно. Така България загуби 2 млрд. само заради променената формула”, каза тя пред Свободна Европа.
Капон добави, че не е видяла достатъчна реакция от българската прокуратура на сигналите.
“Те какво казват? Да, то може да не е целесъобразно, но е законосъобразно”, каза тя.
“Да, излиза, че е законосъобразно да прекратиш по-рано, да смениш формулата, да удължиш с това договора, да наложиш щета на държавата, това да го минеш през колективен орган... И това го плащат хората.”
Капон каза още, че е подавала сигнал и за офшорни сметки на Овчаров, но не е видяла резултат от действията на институциите.
Овчаров многократно отрече обвиненията на САЩ, че е взимал подкупи, че има офшорни сметки и че е участвал в корупционни договори. Пред Свободна Европа той повтори позицията си.
Вие наистина ли не разбирате или се правите, че не разбирате защо са наложени тези санкции?Румен Овчаров
“Вие наистина ли не разбирате или се правите, че не разбирате защо са наложени тези санкции? [Координаторът на санкциите в Държавния департамент на САЩ Джеймс] О‘Брайън го каза едно към едно – за намаляване на руското влияние в България. Тъй като в закона “Магнитски” няма нищо за намаляване на руското влияние, те се опитват да го вкарат в контекста на някаква измислена корупция”, каза Овчаров.
“Не е необходимо да се опитвате да правите някакви археологически разкопки преди 15 и преди 20 години.”
Законът “Магнитски” е приет първо с цел да санкционира хората, отговорни за нарушения на човешките права и корупция в Русия. Той носи името на руския данъчен консултант Сергей Магнитски, който умира в руски затвор, след като разкрива случай на корупция. След това обхватът му е разширен и сега по него САЩ могат да санкционират чужди граждани от целия свят, за които смятат че има достатъчно доказателства, че са участвали в корупция.
При посещението си в България Джеймс О‘Брайън каза, че “санкциите имат за цел да подсилят избора на България, който задълбочава нейната интеграция в Европа и сътрудничеството със световните компании, както и диверсификацията на енергийните източници”.
“Тези санкции следват доказателствата, с които разполагаме, и установяват десетки милиони евро, които са били взети от българския народ и дадени в някои случаи на длъжностни лица, в някои случаи на чуждестранни компании”, каза той пред БНР.
“Целта на тези санкции е България да бъде в състояние да разследва и да спира подобно поведение, за да бъде пълноправен участник в световната икономика.”
От България по закона “Магнитски” са санкционирани общо осем души - безпрецедентен брой за държава от ЕС.
