Бюджетен дефицит в размер на 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) може да бъде проблем пред присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2025 г. Това каза зам.-председателят на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис пред журналисти в София в четвъртък.
Служебното правителство планира да приеме и внесе в следващото Народно събрание проект за бюджет, който по думите на финансовата министърка Росица Велкова ще предвижда дефицит от около 6%. Тя добави, че е въпрос на политическо решение на парламента този дефицит да се намали.
В четвъртък пред журналисти Домбровскис каза, че не е запознат с конкретното предложение.
„Но за да отговоря на въпроса в по-общ план – очевидно бюджетен дефицит от над 3% от БВП може да бъде проблем, защото това е един от Маастрихтските критерии – бюджетният дефицит трябва да е под 3%“, каза Домбровскис в отговор на въпрос на Свободна Европа.
Той уточни, че оценката за готовността на страната да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г. ще се извърши през пролетта на 2024 г. и евентуален висок бюджетен дефицит ще се вземе предвид.
Маастрихтските критерии са тези условия, на които една държава трябва да отговаря, за да стане членка на еврозоната. Те са четири – свързани с размера на инфлацията, дефицита, стабилността на валутния курс и размера на дългосрочния лихвен процент.
В момента България не изпълнява само един от тези критерии – този за ценова стабилност. Той предвижда инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта инфлацията на 3-те държави членки на еврозоната с най-добри показатели.
По думите на Домбровскис именно неизпълнението на критерия за инфлация е причината България да не може да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г. – датата, която сама беше заложила.
Служебното правителство съобщи в петък, че България няма да поиска оценка на готовността си за членство в еврозоната през февруари. Това значи, че страната няма как да влезе във валутния съюз в началото на 2024 г. Кабинетът се мотивира с това, че България не изпълнява част от условията за присъединяване към еврозоната.
Домбровскис потвърди, че решението е взето в координация между българското правителство и Европейската комисия.
Той каза, че критерият за инфлацията няма как да бъде изпълнен навреме, за да може България да спази целта си да приеме еврото на 1 януари 2024 г. По думите му оценката на Европейската комисия за готовността на страната да се присъедини към еврозоната би се извършила през април, а показателят, който се оценява, е средна годишна инфлация от последните 12 месеца.
„Това не е нещо, което ще се промени бързо. Ясно е, че критерият за инфлация няма да бъде изпълнен дотогава“, каза зам.-председателят на Европейската комисия.
Домбровскис добави, че в случая на Хърватия е направено изключение и от оценката са изключени някои страни, в които инфлацията е ниска поради специфични причини. Същата методология по думите му се прилага и за България.
„Но въпреки това критерият за инфлация не се изпълнява и то с доста голяма разлика“, каза той.
Другото условие, което страната не е изпълнила, е да приеме промени в определени закони, за които сама е поела ангажимент. Сред тях са изменения в Кодекса за застраховането, Търговския закон и Закона за мерките срещу изпирането на пари. И трите бяха внесени в предишния парламент, но не бяха приети.
Процесът по интеграция в еврозоната е възприет още с подписването на договора за присъединяване на България към ЕС. Четири от партиите в 48-ото народно събрание – ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Демократична България“ приеха решение за ускоряване на преговорите на страната за приемане на еврото, така че това да се случи на 1 януари 2024 г.
Други партии в парламента обаче бяха против приемането на еврото. Сред тях са „Вързаждане“ и БСП.
