И двете камари на руския законодателен орган - Думата, подкрепиха в сряда решението на президента Владимир Путин за спиране на участието на страната в последния международен договор Нов СТАРТ за контрол над ядрените въоръжения между Русия и Съединените щати.
Това стана ден, след като лидерът на Кремъл обяви този ход в голяма реч пред нацията.
Договорът за ограничаване на стратегическите въоръжения беше подписан в Прага през 2010 г. от президентите на Русия и САЩ Дмитрий Медведев и Барак Обама.
Преди две години Путин подписа закон за удължаване на споразумението до 2026 г. Нови преговори между Москва и Вашингтон по договора бяха планирани за ноември 2022 г., но Русия едностранно ги отмени.
Документът ограничава максималния брой на разположените ядрени бойни глави, както и броя на техните носители. Той забранява на страните да разполагат стратегически ядрени оръжия извън техните територии, задължава ги да не крият ядрени ракети от разузнаването и осигурява достъп на инспекторите на другите до бази с ядрени оръжия.
Във вторник Путин каза, че Русия не планира да спазва споразумението, но няма да се оттегли от него.
Москва нарече спирането "обратимо", но настоя, че Вашингтон "трябва да покаже политическа воля" в тази посока.
Президентът на САЩ Джо Байдън нарече спирането на участието на Русия към договора "голяма грешка".
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че съжалява за решението на Путин и изрази надежда, че Москва ще го преразгледа. Той добави, че с този ход "цялата архитектура за контрол на въоръженията е била демонтирана".
Договорът - последното останало споразумение за ядрени оръжия между двете суперсили, ограничава всяка да има до 1550 разположени стратегически ядрени бойни глави и до 700 междуконтинентални балистични ракети.
Всяка страна обвини другата за разпадането на пакта, което допълнително породи опасения за глобалната сигурност по време на войната на Москва в Украйна.
