На 30 юни 2020 г. в Симферопол каца самолет, от който слизат граждани на страни на Европейския съюз. От летището, намиращо се в окупирания през 2014 г от Русия полуостров Крим, руските медии представят групата като "международни наблюдатели". Телевизионните кадри ги показват как слизат от микробус и позират с маски. По това време пандемията от COVID-19 вече е на три месеца.
Гостите са в Русия заради референдума, с който беше допълнена конституцията. Основната промяна позволява на президента Владимир Путин да остане на власт до 2036 година. Сред "наблюдателите" има и двама българи - Любомира Ганчева, която по това време е заместник-председател на партия АБВ, и Мартин Райков, бивш член на ЦИК, от квотата на същата партия.
Руските медии многократно цитират Ганчева, която признава Крим за руски и се изказва против санкциите на ЕС срещу Русия, наложени именно заради незаконното анексиране на полуострова.
Това се случва преди три години. Днес Любомира Ганчева е началник на кабинета на министъра на енергетиката Росен Христов, а преди това беше съветник на президента Румен Радев.
В това няма видим конфликт на позиции. През 2021 г. Радев каза по адрес на Крим "В момента е руски, какъв да е". Христов пък многократно казва, че България е виновна за прекратяването на отношенията си с "Газпром" по време на предишното правителство, въпреки че руската фирма едностранно спря доставките през април.
След това на власт дойде назначеното от президента Радев служебно правителство. През август служебният енергиен министър Росен Христов каза, че "вече е неизбежно да не преговаряме" с "Газпром" за възобновяване на доставките на газ. През април България и останалите страни от ЕС отказаха да приемат нова схема на плащане в рубли, която противоречи на договора.
Любомира Ганчева е неотменно до министъра по време на всички срещи и пътувания в чужбина.
Любомира Ганчева е част от тази политика. Тя се включи и в създадения от правителството кризисен щаб за ситуацията с доставките на газ. Ганчева е неотменно до министъра по време на всички срещи и пътувания в чужбина, на които се взимат решения за бъдещето на българската енергетика.
Ганчева и Райков не са единствените българи, които посещават окупирания от Русия Крим. Самата Ганчева е била и преди на полуострова, където участва в различни форуми.
Между гостуванията на Ганчева в Русия и позициите на днешното правителство няма видима връзка.
В началото на 2023 г. обаче международният проект за разследване на организираната престъпност и корупцията OCCRP разкри, че финансирана от Русия организация работи целенасочено с европейски политици поне от 2016 г. насам. Става дума за "Международна агенция за актуална политика", чиято цел е отмяна на санкциите на ЕС срещу Русия, наложени след анексирането на Крим.
Част от тези европейски политици са получавали хонорари до 5000 евро, извън разходите по транспорт и настаняване за участие в различни събития в Крим, твърди разследването. Ганчева отрича да е получавала пари.
Украинският експерт по международни отношения и национална сигурност Игор Федик обаче нарича европейските гости на форуми в Крим "западни активи на Русия".
"На някои са плащали големи суми, за да участват в тези фарсове, а други са привлечени по други начини. В определен момент те са използвани за създаване на видимост и легитимност на анексирането на Крим", каза Федик пред Свободна Европа.
Нека се върнем отново към началото на тази история.
"Миналата година ми хареса толкова много"
На 2 юли 2020 г. Любомира Ганчева участва в пресконференция на брега на Черно Море в курорта Ялта, който се намира на окупирания полуостров.
“В Крим е наистина страхотно. Честно казано, миналата година ми хареса толкова много, че веднага разбрах - всички новини от Европа, за проблеми тук, са лъжа и пълна пропаганда”, казва Ганчева пред Крымский Журнал.
В Москва, няколко дни по-рано, Ганчева казва, че “начинът на организация на гласуване е образец, всичко е организирано много добре”. Думите ѝ са цитирани от държавната агенция ТАСС и след това от голям брой руски медии. Ганчева добавя, че ще използва получения в Русия опит за реформиране на българската избирателна система. При завръщането си в България Ганчева казва, че в референдума "Руската федерация преподаде урок по демократичност и организираност", цитирана от сайта на партия АБВ.
Оценката на България и другите страни от Европейския съюз за руския референдум от 2020 г. обаче е различна. В официално изявление на Европейската служба за външно действие се казва, че ЕС очаква да бъдат сериозно разследвани всички информации за изборни нарушения, сред които принуда към гласуване, многократно гласуване, нарушаване на тайната на вота и употреба на сила от полиция над журналист, наблюдавал гласуването.
Също пред Крымский Журнал Мартин Райков е казал, че “Русия е рай, а Крим е много красиво място” и е добавил, че си прекарва чудесно в Ялта.
Какво означава "наблюдател"
По това време в Русия все още има опозиционни медии. Те определят поканата на “международни наблюдатели” като легитимиране на референдума. Руската секция на Би Би Си пише, че политическите партии на наблюдателите са тясно свързани с Русия, а някои от тях имат крайнодесни възгледи.
Чужденците са поканени от руската Обществена палата, която е консултативен орган, назначаван от президента Владимир Путин. Но дори от палатата казват, че не е правилно да се наричат наблюдатели, а експерти.
"Тези експерти нямат правен статут", казва пред Би Би Си Григорий Мелконянц, съпредседател на Движението за права на избирателите "Голос".
"Гостите от чужбина получават зелена светлина за достъп до изборните помещения, посрещат ги избирателните комисии, изявленията им се отразяват в медиите, но това е фалшиво наблюдение, симулация. По същество това е туристическа група, която се транспортира, храни и настанява, но не е ясно за чия сметка. Финансирането на тези пътувания е скрито", казва Мелконянц.
Любомира Ганчева е получила лична покана от ръководителя на руската администрация на Крим Сергей Аксьонов.
Година преди референдума Ганчева също е в Крим, този път за участие в икономическия форум в Ялта.
Тогава Любомира Ганчева е кандидат за евродепутат от АБВ. Тя е получила лична покана от ръководителя на руската администрация на Крим Сергей Аксьонов. На форума тя е лектор по темите за "дигиталното образование и икономика на бъдещето с активно участие на жените", съобщава партийният сайт на АБВ.
На форума Ганчева казва, че ако стане евродепутат ще работи за свалянето на европейските санкции срещу Русия. Това привлича вниманието на руските медии. Държавната РИА Новости излиза със заглавие:
“От България обещаха да се обявят срещу антируските санкции в ЕП”.
Ганчева се явява на европейските избори с листата на “Коалиция за България”, тя е на предпоследно място в листата и за нея са гласували с преференция 86 души. Тя не става евродепутат.
Ганчева е взела участие и в международен икономически форум в руската република Башкортостан през юни 2020. В края на същия месец, заедно с лидера на АБВ-Младежи Пламена Заячка, е участвала и във Втория международен форум „Развитие на парламентаризма“ в Москва по покана на зам.-председателя на Руския парламент Пьотр Толстой. През 2016 г. той каза пред БНТ по отношение на България, че "просто ще я купим цялата, половината от крайбрежието вече купихме".
Партия АБВ е създадена през 2014 година от президента Георги Първанов (2002–2012) заедно с други бивши членове на Българската социалистическа партия. От 2018 г. лидер на партията е Румен Петков. Като президент Първанов договаря с Путин три големи руски енергийни проекта в България, които самият той тогава нарича "голям шлем".
По-късно Румен Петков два пъти подписва протоколи за “конструктивно сътрудничество” с руската партия на президента Владимир Путин “Единна Русия”. В протокола, подписан през 2019 г., Петков се ангажира партията му да работи за падане на санкциите на ЕС срещу Русия.
Петков се е срещал няколко пъти с бившия генерал от КГБ Леонид Решетников, чийто институт РИСИ поръчва през 2016 г. социологическо изследване за президентските избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. Тогава партията издига Румен Радев, който печели първия си мандат.
"Със сигурност никой не ми е плащал"
Свободна Европа се свърза с Любомира Ганчева. Тя отрeче да е получавала пари и да са ѝ поемани разходите по време на пътуванията до Русия.
"Със сигурност никой не ми е плащал. Билета съм си го купувала аз", каза тя пред Свободна Европа.
"Честно казано, нямам спомени да са ми поемани разходи, аз си ги поемам", каза още веднъж Ганчева.
"И на двата форума нямам хонорари, това може да се провери, така или иначе са ми правени проверки за достъп до информация", каза Ганчева.
Нямам спомени да са ми поемани разходи, аз си ги поемам.Любомира Ганчева
Проверката за достъп да информация се прави от Държавна агенция "Национална сигурност" за висши държавни служители, които трябва да имат достъп до секретна информация. Ганчева е имала такъв достъп и в администрацията на президента, и в Министерството на енергетиката.
Украински разследващи журналисти обаче твърдят, че разходите са поемани от домакините. Транспортните разходи и самолетни билети за форумите в Ялта и други събития, организирани от администрацията в Крим, са плащани от руската държава, се казва в публикация на украинския Център за журналистически разследвания, която се позовава на данни от руския регистър на обществените поръчки.
Свободна Европа изпрати писма за коментар до посолствата на Украйна и Русия в София, но не получи отговори.
Руски пари за европейски политици
Журналистическо разследване на OCCRP.org за руската агенция, която работи с европейски политици, е базирано на изтекли имейли на медийния технолог Саркис Мирзаханян. Неговият екип организира пътувания до Крим за европейски политици и бизнесмени, а на някои от тях вероятно е било платено за това, се казва в разследването. Пътуването и настаняването на гостите са платени от финансирани от държавата руски компании.
Фирмата на Мирзаханян е била отговорна за създаване на контакти и покани за участие в Ялтенския международен икономически форум, който се провеждаше ежегодно от 2016 до 2019 г., пише в разследването.
Кореспонденцията на Мирзаханян включва списък с имената на девет европейски политици, поканени в Ялта. Те са от Австрия, Германия, Италия, Чешката република и Полша, и техните хонорари са на обща стойност 21 500 евро. Тези плащания вероятно са надхвърляли възстановяването на разходите по пътуването, тъй като транспортните разходи са били обсъждани отделно, пише още изданието.
През 2016 г. организацията на Мирзаханян работи с италианския депутат Стефано Валдегамбери от регионалния парламент на Венето. Това е първият регион в Европейския съюз, който прие резолюция за отмяна на санкциите срещу Русия.
"Това се оказа бомба! От гледна точка на медийното отразяване - това вероятно ще бъде най-шумната ни информационна бомба!", пише Мирзаханян в имейл.
В руската версия на публикацията на OCCRP се споменава и името на депутата от БСП Румен Гечев, който е трябвало да бъде поканен за наблюдател на изборите в Русия през 2017 г.
"Авторът е пълен кретен. Не зная кой го е написал, но то противоречи на здравия разум", каза Гечев пред "24 часа".
В България БСП направи няколко неуспешни опити в парламента за приемане на решение, което да задължи правителството да поиска сваляне на санкциите срещу Русия.
Какво говори Ганчева в медиите
В началото на 2020 г. Любомира Ганчева започва да придобива медийна известност и в България. Особено внимание ѝ отделя телевизията на лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов "7/8". В качеството си на енергиен експерт Ганчева участва в предаването "Студио Х" на бившия депутат Тошко Йорданов през април, май, юли и октомври, както и отново през януари и февруари 2021 г.
Другата предпочитана медия за изява от Ганчева е "Евроком". Пред телевизията в края на 2020 г., тя прави анализ на годишната пресконференция на Владимир Путин. На сайта на телевизията са публикувани думите на Ганчева, че пресконференцията е "пример за лидерство".
Няколко месеца по-късно - на 12 април 2021 г., Любомира Ганчева става съветник по икономика на президента Румен Радев. Във втория му мандат тя е назначена за съветник по икономика и инвестиции с указ от 22 януари 2022 г., а през март е преназначена на длъжността съветник по енергетика, индустрия и селско стопанство.
През август 2022 г. Любомира Ганчева става началник на кабинета на служебния министър Росен Христов в кабинета на Гълъб Донев, назначен от президента.
Другите българи в Крим
Десетки са българите, които са посещавали форуми в Крим. През ноември 2017 г. на събитие, наречено "Крим в съвременния международен контекст. Форум на приятелите на Крим", участват Христо Маринов – ръководител на административния апарат на партия „Атака”, и Светлозар Лазаров, към този момент национален координатор на партия „Атака”. Лазаров беше главен секретар на МВР от 2013 до 2015 г.
На форума са били и кметът на Хисаря Пенка Дойкова и Светлана Шаренкова, която беше член на Националния съвет на БСП. Шаренкова е в националния съвет на движение "Русофили", чийто лидер Николай Малинов има повдигнато обвинение за шпионаж в полза на Русия и е един от санкционираните от САЩ за корупция по глобалния закон "Магнитски".
През юли 2022 г. кметовете на Опан - Генчо Колев, и на Калофер - Румен Стоянов, бяха в Крим на “Международния български фестивал ГАЛАРОЗА 2022” в Симферопол.
Последната известна поява на български "наблюдател" в окупираните територии е на Младен Иванов. Той е председател на "Сдружение на русофилите в България" и е бил на референдума в окупирания Херсон през септември, където "високо е оценил организацията" и е отбелязал, че хората отиват да гласуват, като на празник, според "Известия". Херсон беше освободен от украинската армия два месеца по-късно.
"Агенти на влияние"
Русия използва своите активи на Запад, особено сред ултралеви и ултрадесни радикални организации, каза украинският анализатор Игор Федик. Той добави, че те често организират проруски, антинатовски и антиваксърски митинги, където участват.
"Това е обичайна практика за упражняване на влияние, заедно с привличане на политици", каза Федик. Kанените на форуми в Крим се явяват "адвокати за интересите на Русия", което означава, че те се използват, като агенти на влияние, каза още Федик.
Няколко български анализатори отказаха да коментират темата.
Ако пътуванията до Крим са публични, - примерно като наблюдатели на избори - целта им е да придадат легитимност на анексирането, коментира руският разследващи журналист Андрей Захаров. Според него посланието, което се дава за руската публика, е следното:
"Вижте, политиците от ЕС не се страхуват да ни посещават, което означава, че има и такива, които смятат, че "анексирането" на Крим е справедливо, а санкциите са наложени от марионетките на Вашингтон".
Захаров даде друго обяснение за непубличните пътувания.
"Хотели в Ялта, плажове в Евпатория, кримски вина и местни миди - и ето го в Народното събрание, където гласува против оръжейните доставки за Украйна", каза Захаров.
