Разходите за отбрана на страните членки на НАТО да достигнат задължителен минимум от 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) и това да се случи до конкретна крайна дата. За това призова генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг в сряда, на втория ден от двудневна среща на министрите на отбраната на страните от НАТО.
През 2014 г. страните от НАТО се споразумяха да започнат да отделят 2% от своя БВП за отбрана до 2024 г. Няколко държави обаче настояват, че този процент не е бил поставен като твърда цел, а само като обща насока без конкретен срок.
"Очевидно е, че ако през 2014 г. беше правилно да се ангажираме да похарчим 2%, сега е още по-правилно, защото живеем в по-опасен свят", каза Столтенберг след срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел.
Той посочи като причини за увеличаването на разходите войната в Украйна, постоянната заплаха от тероризъм, както и предизвикателствата, идващи от Китай.
"Вместо да променяме 2-та процента, мисля, че трябва да преминем от разглеждането на 2% от БВП като таван към 2% като минимум", каза още Столтенберг. Той добави, че това увеличението на разходите не трябва да бъде "дългосрочна перспектива", а "незабавен ангажимент" на съюзниците от НАТО.
Настроенията сред страните членки обаче са различни, като на срещата в Брюксел някои държави предложиха НАТО да премине към разходи от 2,5% от БВП. Други казват, че това е нереалистично. Много от страните настояват, че най-важно е качеството на оборудването и приносът, който съюзниците правят за операциите на НАТО, а не процентът на разходите.
Според последните оценки на НАТО десет страни са близо до или над желаните 2%. Тринадесет държави харчат около 1,5% или по-малко от своя БВП. САЩ харчат повече за своя бюджет за отбрана, отколкото всички останали съюзници, като влагат 3,47% от БВП според оценки на НАТО за миналата година.
В сряда Столтенберг коментира и помощта за Украйна, която отделните страни членки на НАТО оказват. По думите му в момента е от ключово значение Украйна да разполага с достатъчно боеприпаси, за да изтласка руските сили от територията си. Затова и съюзниците са обсъдили възможностите за увеличаване на производството си на боеприпаси за огромните нужди на украинските войски.
По-рано във вторник министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, който участваше в първия ден от срещата на НАТО, каза, че държавите, които са предоставили оръжия на Украйна, ще продължат да го правят. Допълнителната помощ, която предстои да бъде изпратена, ще включва танкове, боеприпаси и системи за противовъздушна отбрана, както и планове за интегриране на системите и обучение на украинските войски.
