Късно вечерта в четвъртък лидерите на Европейския съюз решиха, че ще затегнат границите си, за да не допуснат нежелани имигранти, съобши Ройтерс.
"Ще предприемем действия за укрепване на външните ни граници и за предотвратяване на незаконната миграция", каза председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в ранните часове на 10 февруари след срещата на върха на ЕС.
Договорените мерки включват инициативи за укрепване на защитната инфраструктура по границата между България и Турция, включително с камери и наблюдателни кули, съобщи ДПА.
Лидерите на страните членки се срещнаха в Брюксел, за да обсъдят действия заради нарастващия брой незаконно пристигащи мигранти. През миналата година са регистрирани около 330 000 случая на пресичане на границата.
"Трябва да "дръпнем спирачката" на незаконната миграция в ЕС", каза австрийският канцлер Карл Нехамер.
Преди по-малко от месец той бе на посещение на българо-турската граница, където каза, че са необходими два милиарда евро за разширяване на оградата по тази външна граница на ЕС, за да се намали миграционният натиск към Европа. Несправянето с миграцията, беше посочено от Виена като пречка за приемането на България и Румъния в Шенген.
През декември Съветът на Европейския съюз (ЕС) по правосъдие и вътрешни работи отхвърли присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Там беше допусната единствено Хърватия. Австрия гласува срещу приемането на двете балкански страни, а Нидерландия - само срещу това на България.
"Трябват ни пари за това, без значение дали го наричате ограда или гранична инфраструктура. България се нуждае от помощ, когато става въпрос за наблюдение на границите и персонал, с техническо оборудване, всяка ограда е толкова добра, колкото има ефективно наблюдение", каза Нихамер.
"Важно е ние, европейците, да решаваме кой да влиза в нашите страни, а не трафикантите на хора... Тези, които получават статут на бежанци, имат право да останат, но други нямат такова право и те трябва да бъдат върнати", каза министър-председателят на Ирландия Лео Варадкар.
От 2015 г. насам, над един милион души - предимно бягащи от войната в Сирия - са прекосили Средиземно море и влязоха в Европа, а държавите членки водеха ожесточена борба за това как да се погрижат за тях.
Оградите се увеличават
От тогава оградите по границите на ЕС се увеличават. Според доклад на Европейския парламент през 2022 г. в ЕС е имало повече от 2000 км гранични стени и огради - от Испания и Гърция до Латвия и Полша, в сравнение с малко над 300 км през 2014 г.
Въпреки това, след пандемията от COVID-19, незаконните влизания в ЕС нараснаха през миналата година до най-високото си ниво от 2016 г. насам, което възроди по-острата антиимиграционна реторика.
Изпълнителният орган на ЕС, който държи общия бюджет на блока, отдавна отказва да финансира гранични стени, въпреки че плаща за оборудване за наблюдение и друга инфраструктура.
Министър-председателят на Люксембург Ксавие Бетел се изказа против финансирането на стени, като заяви, че наследството на Европа е преодоляването на разделението след Втората световна война и в крайна сметка създаването на зона от 27 държави, в която пътниците могат да преминават границите без проверки.
"Засега това, което е на масата, е България-Турция... но това няма да е достатъчно - така че отново ще има нови огради и отново нови стени... Изводът е, че искаме крепост в Европа?", попита риторично Бетел.
Белгийският му колега Александер Де Кро смята, че ситуацията е равносилна на "голяма миграционна криза", а холандският премиер Марк Рюте се изказа в подкрепа на ограничаването на визите и помощта за страните, които не успяват да си сътрудничат.
Италия призова за повече пари за Африка, Унгария поиска повече стени, а Франция заяви, че ЕС трябва да помогне в борбата с бедността и тероризма по света, както и в борбата с глобалното затопляне, за да се наблюдава по-малък брой хора в движение.
Най-високопоставеният дипломат на блока заяви, че "Крепостта Европа" не е отговорът и че ЕС трябва да предложи на имигрантите и някои законни начини за влизане: "Хората се местят, защото в техните страни няма бъдеще, няма мир, няма стабилност", каза Жозеп Борел.
