Краят на една ера. Така може да бъде определено съобщението, което на 1 февруари беше публикувано в официалната Фейсбук страница на Джон Майкъл Озбърн, по-известен за всички като Ози - легендарният фронтмен на Black Sabbath.
"Това вероятно е едно от най-трудните неща, които някога e трябвало да споделя с моите верни фенове", започваше съобщението, с което музикантът обяви, че окончателно спира да прави концерти на живо.
Причината е недоброто му физическо състояние след претърпян преди четири години инцидент, при който беше увреден гръбнакът на Ози.
"Единствената ми цел през това време беше да се върна на сцената. Гласът ми е наред. Въпреки това, след три операции, лечение със стволови клетки, безкрайни физиотерапевтични сесии и последното новаторско Cybernics (HAL) лечение, тялото ми все още е физически слабо", призна преди ден Озбърн.
"Никога не съм си представял, че концертните ми дни ще приключат по този начин. Екипът ми в момента измисля идеи къде ще мога да пея без да се налага да пътувам от град на град и от държава в държава", добави той, изразявайки благодарността си към своето семейство, групата си, приятелите си, Judas Priest и феновете си.
Ясно е, че това е краят на една ера в музиката, защото Ози Озбърн е неповторим музикален феномен. Истинският въпрос тук обаче не е - защо се отказва? Въпросът е - как успя да издържи толкова дълго?
За феновете на Ози не е тайна, че той е прекарал десетилетия от своя живот, злоупотребявайки с алкохол и наркотици. Освен музикален, той е и медицински феномен, тъй като това, което е правил с тялото си години наред, според медицински лица, е "несъвместимо с живота".
И още… През 2019 г. е диагностициран с Паркинсон. По-рано, през 2003 г., преживява сериозен инцидент с АТВ, в който едва не умира.
Истинско чудо е, че 74-годишният Ози е още жив. Вероятно онова, което го пази през всичките тези години, е лудостта. Онази лудост, която дава криле на хората (пък макар и черни), за да вършат гениални неща.
Роден е като Джон Майкъл Озбърн на 3 декември 1948 г. в Астън, Бирмингам, Англия. Баща му Джак работи в индустриално предприятие, а майка му Лилиан – за фирма, занимаваща се с авточасти. Джон има двама братя – Пол и Тони, както и три сестри – Джийн, Айрис и Джилиан. Домът им е много малък за голямо семейство като тяхното. Имат само две спални.
Псевдонимът му "Ози" идва още от времето, когато Джон е в началното училище. През целия си живот Ози страда от дислексия. Детството му е трудно, защото във всички учебни заведения, които е посещавал, учителите са се отнасяли зле с него заради неспособността му да запаметява учебния материал.
Когато е на 14 години, става голям фен на The Beatles. Напуска училище на 15-годишна възраст и започва работа на строеж, после работи като помощник-водопроводчик, работник в предприятие и помощник в кланица. Прекарва шест седмици в затвора заради кражба от магазин за дрехи и няма пари да плати гаранцията си. От този период датират и повечето му татуировки.
Първата му група e The Music Machine, последвана от The Approach, която свири главно ритъм енд блус. През 1967 г. става част от Rare Breed на Гийзър Бътлър. Скоро и тази формация се разпада, но Ози и Бътлър oстават приятели.
Бътлър получава покана да се присъедини към желаещите да сформират нова група с китарист Тони Айоми и барабанист Бил Уорд, които идват от успешна ъндърграунд група, наречена Mythology. Ози е избран за вокалист, Бътлър свири на бас китара, а към тях се присъединяват и саксофонистът Алън Кларк и още един китарист на име Джим Филипс. Новосформираната от тях банда е наречена Polka Tulk Blues Band.
Името е по предложение на Ози, който го вижда на кутия с пудра. Скоро след това Кларк и Филипс напускат, групата остава в четиричленен състав и e прекръстена на Earth, а малко по-късно - на Black Sabbath.
Първият им албум Black Sabbath излиза през 1970 г. Следват албумите Paranoid (1970), Master of Reality (1971), Black Sabbath, Vol. 4 (1972), Sabbath Bloody Sabbath (1973), Sabotage (1975), Technical Ecstasy (1976), Never Say Die! (1978).
Отношенията между Ози Озбърн и Тони Айоми обаче се влошават с всяка изминала година от този иначе ползотворен период за бандата. Ози няколко пъти си тръгва от Sabbath и после пак се връща. Накрая той просто е изгонен от групата.
Скоро след това Ози започва солова кариера. По-нататъшното развитие на Озбърн има пряка връзка със срещата със съпругата му Шарън Озбърн, която действа и като негов мениджър.
Двамата се женят на 4 юли 1982 г., само четири месеца след развода на Ози с Телма Мейфеър, от която има две деца - Джесика и Луис. Ози осиновява и сина на Телма – Елиът.
С Шарън Озбърн имат три деца – Ейми, Кели и Джак. Цялото им семейство става много известно, след като през 2001 г. по американския телевизионен канал MTV стартира реалити шоу със сериен формат, наречено The Osbournes. То отразява живота в семейството на Ози.
Операторски екип на телевизията следи всяка стъпка на членовете на семейството в собствената им къща в продължение на няколко месеца. В шоуто участват Ози, жена му Шарън, дъщеря им Кели и синът им Джак. Втората им дъщеря Ейми отказва да участва и дори остро критикува родителите си в медийното пространство заради шоуто.
В средата на 90-те години Ози Озбърн и жена му Шарън организират мащабен рок фестивал, наречен Ozzfest, който се провежда всяка година в различни американски градове. Освен Ози, той включва редица популярни и не толкова популярни рок и метъл групи, които се сменят всяка година. Първото издание на фестивала е през 1996 г.
След издаването на албума No More Tears през 1991 г. (от който е част и баладата Mama, I'm Comming Home, превърнала се в един от най-големите му хитове), Ози обявява, че турнето му за представяне на този албум ще бъде последно. Турнето е увековечено с двоен live-албум Live & Loud", издаден през 1993 г.
Ози обаче не удържа на думата си и през 1995 г. излиза нов студиен албум, Ozzmosis, последван от турне под многозначителния ироничен слоган The Retirement Sucks Tour.
За записите и концертните изяви са привлечени барабанистът на американската група Faith No More Майк Бордин и басистът Робърт Трухийо, който по онова време е част от Suicidal Tendencies и все още не е басист на Metallica.
През 2001 г. Ози издава албума си Down to Earth. Песента Dreamer се превръща в поредния му комерсиален успех. Следват албумите Under Cover, Black Rain, Scream, Ordinary Man и Patient Number 9 от 2022 г.
Ози Озбърн и Black Sabbath се събират отново и издават албумите 13 през 2013 г. и The End през 2016 г.
Прощалното турне, което Ози Озбърн все пак няма да осъществи беше под името No More Tours.
Сякаш Принцът на мрака излезе и лош пророк, защото повече турнета наистина няма да има. Музиката на Ози обаче едва ли ще спре да звучи и колкото и да му се иска публиката да го възприема просто като "един обикновен човек" (по едноименните му песен и албум Ordinary Man от 2020), това също няма да стане. Нищо, от онова, което Ози е направил в живота си досега, не е обикновено.
