В петък депутатите гласуваха на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор. Предложенията за поправки в кодекса бяха общо пет на брой от различни вносители, като основният от тях - на служебното правителство, заедно с още три други, бяха приети.
Измененията предвиждат главният прокурор или неговите заместници да могат да бъдат разследвани от избран на случаен принцип наказателен съдия с ранг на съдия от Върховния касационен съд (ВКС).
Приемането на механизъм за разследване на главния прокурор е ключов ангажимент на България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). То е препоръчано и поощрено от редица международни организации.
За да влезе в сила механизмът за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор, той трябва да бъде приет на второ четене в парламента. Дали това ще стане обаче, не е ясно, с оглед на обстоятелството, че след 4 работни дни (на 3 февруари) президентът ще разпусне парламента.
Втори ден народните представители дебатират по промените в НПК. В четвъртък обсъждането беше прекратено заради липса на кворум в пленарната зала. Преди това парламентът подкрепи на първо четене идеята на "Възраждане" Националната следствена служба да бъде изведена от системата на прокуратурата, а шефът ѝ да може да разследва главния прокурор и неговите заместници.
Механизмът за контрол на главния прокурор беше заложен при редакциите на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България от служебните правителства на Румен Радев и редовния кабинет на Кирил Петков. Последните предложения за изменения, свързани с ПВУ, бяха на служебния министър на правосъдието Крум Зарков.
Как ще бъде "контролиран" главния прокурор
Законопроектът на служебното правителство предвижда при данни за престъпление, извършено от главния прокурор или неговите заместници, разследването да се води от наказателен съдия от Върховния касационен съд (ВКС), от Апелативен съд или Окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС.
Той ще се се определя на случаен принцип от списък с магистрати, предварително одобрен от Наказателната колегия на ВКС, които са дали съгласие, и ще бъде назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП).
Друг наказателен съдия ще контролира действията на този специален прокурор.
Целта на идеята съдия да разследва главния прокурор е той да бъде независим при взимането на решения. Главният прокурор е ръководител на държавното обвинение и редица международни организации и експерти са предупреждавали през годините, че може да влияе на всяко разследване срещу себе си, започнато от прокурор, който му е подчинен.
Сред разследващите главния прокурор могат да бъдат и полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, както и митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите.
За престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник ще бъдат образувани дела в Софийския градски съд като първа инстанция. Две съдебни инстанции ще се занимават със случаи на отказ от образуване на досъдебно производство.
Законопроектът съдържа и други предложения, които имат за цел да отговорят на серия от над 70 осъдителни решения срещу България в съда в Страсбург заради неефективно разследване и нарушаване правата на пострадалите от престъпления. Това каза от парламентарната трибуна зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев, който представи законопроекта.
Какво предвиждат другите приети поправки
Друг от приетите на първо четене законопроекти за промени в НПК предвижда възможност разследващите полицаи да могат да започват и да преценяват образуването на досъдебно производство.
Изменението беше предложено от Костадин Костадинов ("Възраждане") и група народните представители. То предвижда разширяване на правото на обвиняемия да обжалва повечето прокурорски актове в досъдебната фаза.
Приет беше и внесеният от Бойко Рашков ("Продължаваме Промяната") законопроект. Измененията в него също целят постигане на процесуална бързина. Според тях разследващите органи ще могат да внасят искане за освидетелстване, за разрешение за претърсване и изземване пред първоинстанционния съд. Те ще могат и да представят за одобрение от съда на протокола за извършеното действие в условията на неотложност.
Предложено е да се разшири възможността за използване на специални разузнавателни средства спрямо свидетел, дал съгласието си за това, за тежки умишлени престъпления. Промените предвиждат възможност разследващите полицаи да провеждат досъдебни производства срещу магистрати.
Парламентът отхвърли промените, внесени от Надежда Йорданова ("Демократична България"). Със законопроекта се предлагаше делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, да са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд.
Йорданова призова правната комисия възможно най-бързо да изготви доклада за общия законопроект, така че да може промените да бъдат приети до края на работата на 48-ото Народно събрание.
Четвъртият приет законопроект също е на служебното правителство. С него се транспонира европейска директива и се въвеждат общи минимални правила за защитата на правата на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство.
Предвижда се задържането на дете да се използва като крайна мярка, като то не може да продължи повече от пет месеца при обвинение за тежко умишлено престъпление и повече от една година, когато се предвижда наказание, не по-малко от петнадесет години затвор.
Във всички останали случаи се предлага продължителността на задържането под стража в досъдебното производство да не може да продължи повече от два месеца.
Законопроектът предвижда още делата, по които обвиняемият е непълнолетен, да се разследват, разглеждат и решават с предимство, и принципното непълнолетните обвиняеми да бъдат съдени при закрити врата.
Спорове, размяна на реплики и обиди
Механизмът за разследване на главния прокурор беше приет не без спорове, взаимни обвинения и обидни квалификации между депутатите. Започналите в четвъртък следобед дебати продължиха и в петък до обед. Едва след поискана от БСП почивка започнаха по същество и законопроектите бяха приети.
По време на дебатите в петък трима народни представители получиха наказание. Председателстващият заседанието Йордан Цонев наказа със "забележка" Радостин Василев от "Продължаваме Промяната"“ и Георг Георгиев.
Василев – за непристойно поведение, изразяващо се в жестове, оскърбяващи законодателния орган, а Георгиев – за изказване, съдържащо обидни квалификации към негов колега народен представител.
Преди това Бойко Рашков от "Продължаваме Промяната" получи "порицание" за нарушаване на реда в пленарната зала и репликиране от място.
Репликата му от място беше към депутата от ГЕРБ Младен Маринов, който каза, че вижда в законопроекта на Рашков "завръщане не на полицейщина, а на милиционерщина".
