Министерският съвет (МС) ще започне през следващата седмица активни разговори с представители на Европейската комисия (ЕК) за предоговаряне на част от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това каза служебният премиер Гълъб Донев във вторник.
Той добави, че това е първият случай, в който ЕК започва процес по предоговаряне на ПВУ със страна членка.
"Така че ние в момента водим разговори с ЕК по процедурата, по която ще стане това предоговаряне", каза Донев. Разговорите от българска страна ще води екипът на вицепремиера по усвояване на еврофондове Атанас Пеканов, а промените, които МС ще иска, са в сферата на енергетиката.
Изказването на служебния премиер беше след откриването на форума "Българската енергетика – Стратегия 2023 - 2053" във вторник, когато служебният кабинет представи национална стратегия в енергийния сектор за следващите 30 години.
Тя включва четири нови ядрени реактора, но и използване на въглища до 2030 г., когато тепърва да започне процесът по декарбонизация, който Европейската комисия (ЕК) очаква в много по-кратки срокове.
До разговори за предоговаряне се стигна, след като на 12 януари парламентът прие решение, което изисква в срок до 31 март 2023 г. МС да отправи обосновано искане до ЕК за изменение на ПВУ в съответствие с плана REPowerEU за намаляване на енергийната зависимост от Русия на страните от Европейския съюз.
Промените включват отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г. МС трябва също да предложи начин да гарантира, че ангажиментът за декарбонизация ще бъде изпълнен, без да се преустановява работата на въглищните централи поне до 2038 г.
Преди да одобри българския План през 2022 г., ЕК имаше две основни забележки - едната за липсата на ясни ангажименти за отказ от използването на въглища, а другата за липсата на механизъм за разследването и наказателната отговорност на главния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ не поставя точна дата за затваряне на въглищните централи, а залага на други проекти в енергетиката, които да намалят нуждата от въглища.
България може до получи до 5,69 млрд. лв. до 2026 г. по ПВУ, ако в замяна изпълни определени предварително договорени реформи. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е свързан с конкретни мерки. Въглищните централи са част от мерките за втория транш.
В края на 2022 г. страната получи първия транш, за който бяха необходими 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София трябва да изпълни общо 22 реформи, от които най-много са именно в сферата на енергетиката.
До момента на второ четене в парламента са приети три законодателни мерки, като крайният срок беше краят на декември. Пеканов вече предупреди, че искане на предоговаряне на Плана би довело до още по-голямо забавяне.
