Служебното правителство представи национална стратегия в енергийния сектор за следващите 30 години. Тя включва четири нови ядрени реактора, но и използване на въглища до 2030 г., когато тепърва да започне процесът по декарбонизация, който Европейската комисия (ЕК) очаква в много по-кратки срокове.
Стратегията беше представена на форума "Българската енергетика – Стратегия 2023 - 2053" във вторник. Той е организиран от Министерството на енергетиката.
На събитието присъстваха президентът Румен Радев, служебният премиер Гълъб Донев и служебният енергиен министър Росен Христов.
Предложенията в стратегията включват:
- декарбонизация, която да започне плавно след 2030 г. и да приключи до 2053 г.;
- развитие на ядрената енергетика, включително изграждане на четири нови ядрени блока, два от които да заместят 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй";
- производство на 9 гигавата енергия от ВЕИ до 2030 г. - 7 гигавата от слънце и 2 гигавата от вятър;
- изграждане на ВЕЦ-ове по поречието на р. Дунав;
- плавно извеждане на въглищните мощности след 2030 г.;
- отопление чрез геотермална централа;
- произвеждане на 1 гигават зелен водород до 2030 г., който да замести газа;
- развитие на Помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира";
- изграждане на подземна ПАВЕЦ.
Според служебния кабинет подобна дългосрочна стратегия е нужна в условията на енергийна криза и усложнена геополитическа обстановка, както и на фона на решението, с което Народното събрание задължи Министерския съвет (МС) да предоговори Плана за възстановяване (ПВУ) в частта енергетика.
"Изключително важно е да покажем на ЕК, че което и да е редовно правителство, дали то ще дойде след седмица или след месец, ще има същото виждане с това, което ние представяме, за да можем да постигнем целите, поставени от Народното събрание за предоговаряне на ПВУ", каза енергийният министър Росен Христов.
Решението на парламента от 12 януари изисква в срок до 31 март 2023 г. МС да отправи обосновано искане до ЕК за изменение на ПВУ в съответствие с плана REPowerEU за намаляване на енергийната зависимост от Русия на страните от Европейския съюз.
Промените включват отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г. МС трябва също да предложи начин да гарантира, че ангажиментът за декарбонизация ще бъде изпълнен, без да се преустановява работата на въглищните централи поне до 2038 г.
Преди да одобри българския План през 2022 г., ЕК имаше две основни забележки - едната за липсата на ясни ангажименти за отказ от използването на въглища, а другата за липсата на механизъм за разследването и наказателната отговорност на главния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ не поставя точна дата за затваряне на въглищните централи, а залага на други проекти в енергетиката, които да намалят нуждата от въглища.
