Парламентът задължи Министерския съвет (МС) да промени Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в областта на енергетиката. Основната промяна, която налага, е запазването на дейността на въглищните централи поне до 2038 г.
Депутатите приеха общо решение със 187 гласа "за", 2 "против" и 9 "въздържал се". "За" проекторешението гласуваха всички депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС, "Възраждане", БСП и "Български възход". От депутатите на "Продължаваме промяната" шестима не подкрепиха текстовете, а от "Демократична България" - петима.
С приетото решение парламентът задължава МС в срок до 31 март 2023 г. да отправи обосновано искане до Европейската комисия (ЕК) за изменение на ПВУ. Това трябва да стане в съответствие с плана REPowerEU за намаляване на енергийната зависимост от Русия на страните от Европейския съюз.
Предложението ще бъде изготвено от вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
Промените включват отпадане на поети ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г. МС трябва също да предложи начин да гарантира поетия ангажимент за декарбонизация, без да се преустановява работата на централите за въглища поне до 2038 година.
Преди да одобри българския План, Европейската комисия имаше две основни забележки - едната за липсата на ясни ангажименти за отказ от използването на въглища, а другата за липсата на механизъм за разследването и наказателната отговорност на главния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ не поставя точна дата за затваряне на въглищните централи, а залага на други проекти в енергетиката, които да намалят нуждата от въглища.
България може до получи до 5,69 млрд. лв. до 2026 г. по ПВУ, ако в замяна изпълни определени предварително договорени реформи. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е свързан с конкретни мерки. Въглищните централи са част от мерките за втория транш.
В края на 2022 г. страната получи първия транш, за който бяха необходими 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София трябва да изпълни общо 22 реформи, от които най-много са именно в сферата на енергетиката.
До момента на второ четене в парламента са приети три законодателни мерки, като крайният срок беше краят на декември. Пеканов вече предупреди, че искане на предоговаряне на Плана би довело до още по-голямо забавяне.
