Годината е 2006. Тя тъкмо е постигнала пробив в кариерата си и популярността ѝ стремително расте. Животът ѝ обаче се преобръща, след като някой публикува неин секс запис – видео, заснето заедно с тогавашния ѝ приятел. Случаят се превръща в първия секс скандал в Иран, а тя получава десетгодишна забрана да участва във филми.
Тя е иранската актриса Зар Амир Ебрахими и против всички очаквания днес кариерата ѝ е в разцвета си. Най-новият ѝ филм Les Survivants, в който тя представя битката на млада афганистанка, опитваща се да достигне Франция, излиза по кината в сряда. Миналата година Амир Ебрахими спечелила наградата за най-добра актриса от фестивала в Кан и стана първата иранка, заслужила отличието. А заради гласността си за борбата на иранските жени за равни права и справедливост Би Би Си я включи в списъка си със „100 влиятелни жени за 2022 г.“
Да се върнем обаче към началото на нейната история. През 2006 Амир Ебрахими се е превърнала в звезда в родния си Иран благодарение на ролята си в популярния сериал „Наргес“. Изведнъж обаче попада в центъра на скандал, след като секс запис, който е направила с приятеля си, започва да се продава във видеотеките.
Първоначално Амир Ебрахими отрича тя да е жената във видето. Ако признае, я заплашва затвор или най-малко 97 удара с камшик - като наказание за извънбрачни сексуални отношения. Още по-тежка е обаче реакцията на обществото и забраната да участва в кино продукции. През 2008 тя напуска Иран и никога не се връща. Едва по-късно, след като започва нов живот във Франция, признава, че тя е жената в записа. По думите ѝ той е бил откраднат от дома ѝ от неин колега, който го е разпространил.
„Всички тези хора гледаха голото ми тяло и продължаваха да възпроизвеждат и да продават видеото“, казва актрисата пред Ню Йорк Таймс.
„А аз трябваше всеки ден да лъжа и да казвам, че това не съм аз, и дори не мога да ви опиша колко болезнено беше всичко това. Не защото се срамувах от това, което съм направила, а заради предателството от страна на колегите ми и от страна на цялото общество“, добавя тя.
През следващите години Амир Ебрахими започва да гради името си наново – участва в по-малки продукции, работи като кастинг директор и продуцент във Франция. Докато не идва филмът Holy Spider на иранско-датския режисьор Али Абаси. Той ѝ донася големия ѝ успех – наградата за най-добра актриса в Кан през май 2022 г. Лентата е и тазгодишната номинация на Дания за Оскарите.
Филмът е вдъхновен от истински случай – на сериен убиец, който през 2000-2001 г. убива десетки проститутки в иранския град Машхад. Амир Ебрахими изиграва ролята на журналистка, която разследва убийствата и се сблъсква с лицемерието и нежеланието – както на властите, така и на обществото – да разкрият и накажат престъпленията. Сблъсква се и с предизвикателствата, познати на много жени в Иран – отношение като към граждани втора класа, сексуален тормоз.
По думите на самата Амир Ебрахими собственият ѝ опит като жена в това несправедливо общество ѝ помага да изиграе достоверно ролята.
„Познавам този страх, познавам това унижение. Знам как мъжете в Иран използват властта си, за да ти пречат да говориш“, казва тя за Ню Йорк Таймс.
„Понякога си мисля, че от гледна точка на това, че съм актриса, съм щастлива, че съм преживяла толкова много болка в живота си, че преживях тази история със секс записа. Вложих всичко това, целия си живот във филма“.
В същото интервю актрисата споделя и че първоначално лентата е била възприемана като прекалено брутална, дори преиначено брутална. Протестите на жени в Иран и начинът, по който режимът ги посрещна със сила обаче, според Амир Ебрахими доказват, че това далеч не е било преувеличаване.
„Това е филм за сериен убиец, но и за едно общество – сериен убиец“, отбелязва 41-годишната актриса.
По данни на правозащитната организация Iran Human Rights най-малко 476 протестиращи са били убити, а 100 други са заплашени от екзекуция. Протестите започнаха след смъртта на млада жена, арестувана от религиозната полиция за „неправилно“ носене на забрадката си.
От началото на мосовото гражданско недоволство в родината ѝ Амир Ебрахими заема ясна позиция в подкрепа на протестиращите. Казва, че от една страна е убедена, че лидерите на ислямския режим няма да се дадат лесно.
„Последното нещо, на което се крепи този режим, са жените и задължението за хиджаба. Смятат, че ако хиджабът отпадне, Ислямската република ще падне“, казва тя.
Едновременно с това обаче протестите я изпълват с надежда, че нещо наистина ще се промени. Затова и се опитва да дава гласност на случващото се в Иран във всяка от публичните си прояви и интервютата си. Иска да прави същото и чрез филмите си.
„Никога не съм избирала да бъда изхвърлена далеч от културата ми, земята ми и народа ми“, казва Амир Ебрахими.
„Винаги ще нося тази празнина в себе си, но сякаш ми беше предложен начин да възкръсна от пепелта и се чувствам отговорна да го правя чрез работата си. Като актриса съм огледало и знаме. Аз съм искра на екрана, която може да запали огън в сърцата на хората по начин, по който само киното може“.
