Хърватия става 20-ият член на еврозоната и 27-ият на Шенгенското пространство от 1 януари. Това слага край на дълъг етап, в който не бяха приемани нови членове - в еврозоната от 2008 година, а в Шенген - от 2015 година.
България и Румъния от 11 години чакат за членство при изпълнени технически критерии за присъединяване, но ЕК отново не ги прие, като обяви, че само Хърватия е изпълнила изцяло условията.
По този повод в страната пристигна председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
"Няма друго място, което да символизира новото начало по-добре от хърватско-словенската граница в новогодишния ден. Това е ден за празнуване, това е сезонът на новото начало", каза тя на граничния пункт Брегана, на който контролът бе премахнат.
Фон дер Лайен пристигна там заедно с хърватския министър-председател Андрей Пленкович и словенския президент Наташа Пирц Мусар.
Председателката на ЕК нарече влизането на Хърватия в зоната на свободно движение и еврозоната огромно постижение за най-младата членка на Европейския съюз - едва от 10 г.
Заради промяната се премахват над 70 гранични пункта със Словения и Унгария и 12 по морската граница, съобщава БНР.
Докато мнозина приветстват края на граничния контрол, някои се опасяват от смяната на валутата. Десните опозиционни партии казват, че това е от полза само за големи страни като Германия и Франция.
Хърватските власти обаче защитиха решенията за присъединяване към еврозоната и Шенген, като премиерът Пленкович каза, че те са „две стратегически цели за по-дълбока интеграция в ЕС“.
Приемането на Хърватия в Шенгенското пространство не променя нищо в условията за влизане на български граждани и превозни средства. Те пак ще трябва да показват документите си за самоличност, за разлика от идващите от шенгенски държави, за които контролът се премахва изцяло.
Проверките по вътрешните въздушни граници ще отпаднат от 26 март, за да съвпадне това с датите на влизане в сила на лятното часово време на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA), съобщава "Дневник".
Еврото вече до голяма степен присъства в Хърватия. Около 80% от банковите депозити са деноминирани в евро и основните търговски партньори на Загреб са в еврозоната. Хърватите отдавна оценяват своите най-ценни активи като коли и апартаменти в евро, показвайки липса на доверие в местната валута.
„Еврото със сигурност носи икономическа стабилност и безопасност“, каза Ана Сабич от Хърватската национална банка пред АФП.
От 1 януари националната парична единица ще се обменя при курс от 1 евро за 7.53450 хърватски куни. Двете валути ще се използват паралелно за две седмици. При получаване на плащане в куни, рестото ще бъде връщано в евро, за да може постепенно хърватска валута да бъде изтеглена от обращение. От някои банкомати вече може да се теглят евробанкноти.
Инфлацията в Хърватия достигна 13,5% през ноември.
