Няма законова възможност Конституционният съд (КС) да бъде сезиран, след като парламентът е ратифицирал международен договор.
Това коментира в петък президентът Румен Радев по повод изявеното от БСП намерение да поискат от конституционните съдии да обявят за противоконституционен закона, с който Нродното събрание ратифицира предоставянето на военна помощ на Украйна.
"Всяка институция в своите действия и всяка партия в своето говорене трябва стриктно да се придържа към закона, така както правя и аз. Съгласно нормативната уредба, налагането на вето не може да променя текстове по сключен вече международен договор, тоест, ветото е абсолютно безпредметно", каза държавният глава по време на свое посещение в училище в София.
Той добави, че неведнъж е призовавал депутатите за "разум и отговорна позиция по темата", но "войнолюбците в парламента взеха решение за военна помощ за Украйна с огромно мнозинство". Затова служебното правителство сключи договор с Киев за предоставяне на оръжие и боеприпаси на украинската съпротива.
По-рано в петък споразумението между военните министерства на България и Украйна за предоставяне на военна помощ на украинската съпротива беше обнародвано в петъчния брой на Държавен вестник.
Така стана ясно, че президентът не е наложил вето на закона, с който парламентът ратифицира споразумението на 16 декември. Тогава от БСП призоваха Радев да спре текстовете, придвижващи българската военна помощ за Украйна. Социалистите се заканиха, че ще атакуват закона и пред Конституционния съд (КС).
"Г-н президент, предадохте левите хора, предадохте социалистите, които са за мир и които в две кампании ви издигат и полагат всички усилия да бъдете избрани - вие за президент, Илияна Йотова за вицепрезидент", каза председателката на БСП Корнелия Нинова на брифинг в кулоарите на парламента в петък.
Тя добави, че преди два дни от групата ѝ са отправили покана към "Възраждане" да подкрепят със воите гласове сезирането на КС, тъй като социалистите не са достатъчно. Ако от групата на Костадин Костадинов не откликнат, Нинова каза, че БСП ще призове националният омбудсман да сезира конституционалистите по въпроса.
Левицата успя да блокира това решение в рамките на миналия парламент, но в 48-ото Народно събрание беше постигнато голямо мнозинство по темата, което на 3 ноември реши да помогне Украйна с въоръжение и боеприпаси.
Според източници на Свободна Европа София ще дари на Киев голямо количество зенитни установки с 23 мм оръдие и боеприпаси за тях. Става въпрос за ЗУ-23-2 и модификации. Това е съветска технология за противовъздушна отбрана от 60-те години на миналия век, но варианти на установката и муниции за нея все още се произвеждат в България.
Украйна се нуждае от подобно въоръжение, за да може ефективно да противодейства на въздушните атаки на руските сили с ирански дронове.
Служебната зам.-министърка на отбраната Катерина Граматикова уточни на брифинг в петък сутринта, че българската военна помощ все още не е изпратена. Тя отрече медийни спекулации, че България е изпратила оръжие и боеприпаси на Украйна още преди обнародването на закона за ратификация на споразумението между двете страни в Държавен вестник.
