Клод Леви-Строс
антрополог, етнолог, писател, философ (1908 - 2009)
Произход: французин, роден в Белгия, артистично еврейско семейство
Образование: лицей в Париж, право и философия в Сорбоната
Интереси: литература, философия, етнология, антропология, структурализъм, лингвистика, пътешествия, социални теории
Известен: баща на структурната антропология, книги - „Тъжни тропици“, „Структурална антропология“, „Митологики“
Признание: член на Френската академия, награда „Еразъм“ (1973)
Структуралният анализ на този текст изисква да знаете, че няма значение какво смятаме, че е направил някой си Клод Леви-Строс в антропологията, етнологията и философията. Той е личност незначителна, като всяка друга. Намира, че отделният човек няма принос за развитие на „цивилизацията“ или „културата“. Уж личните идеи идват от нещо като колективното несъзнавано на Юнг, което има собствен живот - ние само го превеждаме на познат език. Играем обаче по неговите правила.
В този смисъл, историята на човека Клод Леви-Строс и митологията около него нямат значение, без да представим структурните им връзки с всички други истории и митологии и да анализираме как те ги допълват.
А сега забравете всичко казано. Няма да използвам структуралистки подход, за да ви срещна с Леви-Строс, а ще опитам чрез обикновени думи, подредени в обикновени изречения, разбираеми за всички.
Клод Леви-Строс, един от най-влиятелните френски интелектуалци на 20 век, е роден през 1908 в Брюксел.
Всички френски антрополози са негови деца
„Всички френски антрополози са негови деца“, пише Монд, когато той навършва сто. Макар в англоезичния свят идеите на Леви-Строс да се смятат за „твърде френски“, той пак е признат за основател на структурната антропология и се проучва, независимо дали с критика или с благоговение.
Атмосферата в дома на Леви-Строс е артистична.
„Отраснах в интимни връзки с рисуването и музиката“, пише самият той.
Освен в Лувъра и в операта, момчето обикаля авангардни изложби, чете Селин и Бретон. А на късни години пред Нувел обсерватьор разкрива, че вдъхновението му за изучаване на други култури и опита за обективна оценка за техните качества идва от еврейския му произход.
„В началното училище понякога ме наричаха „мръсен евреин“, казва Клод Леви-Строс.
Не му е лесно, но завършва два лицея, учи право в Сорбоната, чете философия. Казва, че в университета се чувства „като в турска баня“, но все пак се дипломира по философия и преподава в провинциален лицей. Щом го канят за професор по социология в Сао Паоло, Бразилия, обаче тръгва - с идеята да изучава местните индианци.
Той вече е женен за етноложката Дина Драйфус, но те не искат да са изследователи само през уикенда и тръгват за Амазония. Подготовката им е лоша, все пак стигат до племената Гуакуру и Бороро, но могат да останат само дни.
През 1938, по-добре подготвени, тръгват към племето Намбикуара. Заради болест, Дина се връща, а Клод продължава, макар да няма подготовка и опит в етнографски изследвания. Той не знае езиците на племената, с които се среща, не може да контактува директно с тях и това поставя резултатите под съмнение. Но 17 години по-късно Леви-Строс описва пътуването и мислите си в може би най-знаменитата си книга – „Печални тропици“. В нея той смесва документални записи от дневника, етноложки и антропологически наблюдения, есеистични етюди, философски размисли и ги опакова в неподражаем стил. През 1955 тя прави бум, а академия „Гонкур“ се извинява публично, че не му дава наградата, защото книгата не е чиста литература.
Дотам обаче има още време и събития. През 1939 Леви-Строс се връща в Париж, изпитва ужаса от поредното френско крушение във Втората световна война и иска да се махне. Покрай акцията за измъкване на френски учени евреи от лапите на нацистите, получава виза за САЩ и преподавателско място в институт за социални изследвания.
В Ню Йорк Леви-Строс е точно където трябва. Той чете изворите на американските антрополози за северноамериканските индианци и попада на лингвиста Роман Якобсон. Якобсон първо го иска за другар по чашка, но макар Леви-Строс да го разочарова от тази страна, запознава го с лингвистичния структурализъм на Дьо Сосюр, който разглежда думите като отношения не между тяхното съдържание, а на техните структурни знаци.
Леви-Строс разбира, че същият подход може да се приложи и в етнологията – и така тя започва да се превръща в антропология.
Сред главните му тези е, че хората са еднакви, не различни.
През 1948 Строс се връща в Париж и издава „Семейството и социалният живот на индианците Намбукуара“ и „Елементарна структура на роднинството“, в които прилага структуралистичен подход. В следващите десетилетия изследва тотемизма, брачните обичаи, предлага нов подход към разбирането и развитието на митовете в поредицата „Митологики“. Сред главните му тези е, че хората са еднакви, не различни и животът на „диваците“ е точно толкова важен за развитието на цивилизацията, дори когато са напълно откъснати от нея, че принципите на самото мислене са еднакви - а това в онзи момент е силен удар срещу расовите предразсъдъци.
Пълен с живот и страст към непрекъснато търсене, Строс доживя почти до 101. Отиде си през 2009, но, въпреки огромната слава и влияние, май си тръгна не особено доволен. В интервю малко преди смъртта си, Клод Леви-Строс казва: „Светът, в който приключвам съществуването си, вече не е свят, който харесвам.“
