Неманя Кривокапич говори с възхищение за гледката от близката планина Ловчен. Оттам се вижда цяла Черна гора - от скалистите планини на север до водите на Которския залив в Адриатическо море.

Но ръководителят на Сръбската православна църква (СПЦ) в Котор може би никога няма да види тази гледка с очите си.

"Няма да се кача там. Ще отида само, когато има параклис", казва Кривокапич на 22 ноември, докато дъждовна буря преминава над стария град на Котор.

През 1845 г. Петър II Петрович-Негош, владетел на Черна гора и почитан писател, инициира изграждането на каменен параклис в планината Ловчен.

Негош е уважаван както в Черна гора, така и в Сърбия, заради произведенията си, които до голяма степен се основават на сръбския фолклор, както и заради яростната си съпротива срещу ислямското владичество.

Някои от творбите му остават спорни заради описанията на масови убийства на черногорци, приели исляма под натиска на османските власти.

Предсмъртното желание на Негош е да бъде погребан в параклиса си. Скоро след смъртта му през 1851 г., останките на владетеля са положени в саркофаг в сградата.

Параклисът на Негош се превръща в символ на Черна гора, но и в мишена. По време на Първата световна война австро-унгарски кораби обстрелват върха със снаряди от близкия Которски залив, докато параклисът не е изравнен със земята.

Сградата е издигната наново, но след това е повредена от италианските сили, съюзници на нацистите по време на Втората световна война. Впоследствие е построена още веднъж.

След войната параклисът на върха на планината е избран за централен елемент на герба на Социалистическа република Черна гора.

През 1972 г. комунистическите власти на Югославия го разрушават за пореден път и построяват на негово място мавзолей, в който се съхраняват тленните останки на Негош. Сградата е открита през 1974 г.

Разрушаването на сръбския православен параклис по времето, когато Черна гора е част от Югославия, вероятно е с конкретен умисъл.

Мнозина смятат, че това е един от многото силови актове на "братство и единство" (девиз на Комунистическата партия на Югославия), извършени от комунистическите власти. Целта е да се изкоренят всички потенциално обезпокоителни символи на черногорската национална идентичност.

Половин век след разрушаването на параклиса на връх Ловчен, призивите за възстановяване на сградата набират скорост. През юли митрополит Йоаникий от СПЦ в Черна гора повтори призива "да се възстанови наследството на Негош, да се построи църква на Ловчен и да се върнат неговите свети и измъчени кости в този параклис".

Тези призиви обаче разделят черногорците. Някои смятат, че евентуалното възстановяване на сръбския православен параклис е просто изпълнение на последното желание на Негош. Други се опасяват, че възстановеният параклис ще бъде използван като символ на сръбските претенции към Черна гора.

През 2021 г. именно ръкополагането на митрополит Йоаникий за наместник на СПЦ в Черна гора стана причина за сблъсъци между граждани и полиция. Тогава протестиращи блокираха всички подстъпи към историческия град Цетине, където трябваше да бъде извършена церемонията. Въпреки това митрополит Йоаникий пристигна с хеликоптер и беше ръкоположен.

След разпадането на Югославия в началото на 90-те години на миналия век, Черна гора и Сърбия за кратко съществуват като една държава. През 2006 г. референдум в Черна гора води до създаването на две независими държави.

Въпреки това СПЦ, която не признава напълно независимостта на Черна гора от Сърбия, все още има значително влияние в страната и много черногорци принадлежат към нея.

Свещеникът Кривокапич от Котор казва, че "параклисът е бил символ на сръбското православие и затова комунистите са искали да го премахнат".

"Сега, 50 години по-късно, искаме да построим този параклис отново, но хората, които знаят, че той е символ на сърбите, разбира се, не искат да ни позволят", добавя той.

Цетине се намира в подножието на планината Ловчен и се слави с противопоставянето си на сръбския национализъм. Местният сервитьор Деян, който отказва да сподели фамилията си, формулира дебата по категоричен начин:

"Сръбската православна църква иска да завладява. Веднъж това ще се случи с тази малка църква, след това те ще могат да кажат, че всичко това е сръбско."

"Ако в някакъв момент Черногорската православна църква иска нов параклис на Ловчен, тогава това не е проблем. Проблемът е с тази църква. Сръбската православна църква иска да превземе Цетине, старата столица на Черна гора, и иска да покори всеки черногорец", добавя Деян.

В планината Ловчен на 24 ноември хора се трупат на покрития със сняг паркинг, за да бъдат върнати от самотен охранител, който твърди, че ледът, останал от бурята, е направил планината твърде опасна за изкачване.

Екскурзоводът Марко Тагич е раздразнен от затварянето на върха, известен като "свещения олтар" на Черна гора, и като цяло от това, което представлява мавзолеят.

"Тази сграда представлява нещо ново", казва той и поклаща глава, докато гледа нагоре към грамадния мавзолей.

"Нещо, което не е било последното желание на [Негош]. Последното му желание е да бъде погребан в собствения си параклис. Комунистите разрушиха параклиса и построиха този мавзолей", добавя екскурзоводът.

Въпреки че някои хора искат мавзолеят да бъде разрушен и заместен със стария параклис, ръководителите на СПЦ сега имат друга позиция.

Те също желаят параклисът да бъде възстановен, но зад вече съществуващата сграда, на мястото на малка площадка, която в момента хората използват за традиционни танци.

Влиянието на СПЦ в Черна гора предизвика трусове в управлението на държавата през последната година. Именно сключването на спорно споразумение между предишното управление на Черна гора със СПЦ доведе до сваляне на правителството през август тази година.

Договорът, който регулира отношенията между църквата и държавата, беше разкритикуван от различни правозащитни организации и партии в страната, тъй като според тях дава твърде много власт на СПЦ в сравнение с други вероизповедания.

Предходното черногорско правителство, водено от премиера Здравко Кривокапич, също беше предсрочно свалено през февруари 2022 г. Причина отново беше влиянието на Сърбия и на СПЦ в страната.