Парламентът одобри окончателно споразумението между България и Украйна за безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси. До окончателното му влизане в сила и доставянето на оръжията остава само да бъде издаден указ от президента Румен Радев.
Ратификацията беше подрепена от 166 народни представители, а 48 бяха "против" - от БСП и"Възраждане".
От БСП отново се опитаха да спрат ратификацията или поне да забавят максимално гласуването, както постъпиха на първо четене в пленарна зала преди седмица. Тогава се разбра, че основната част от военната помощ, която България ще изпрати на Украйна, е за защита на населението и на обекти от въздушни атаки. Според източници на Свободна Европа голяма част от дарението на България ще бъдат зенитни установки с 23 мм оръдие. Те се използват успешно от армията на Украйна за борба с иранските дронове Шахед, които поразяват граждански цели.
Количеството и списъкът на военната помощ са секретна информация и няма да бъдат публикувани.
БСП и "Възраждане" поискаха разсекретяването на списъка, а след това и поименно гласуване, "за да види народът кои гласуват за войната". Това предложение не беше прието.
Стойността на дарението е около 20 млн. лева
Списъкът с военната помощ е секретен, защото се срамуваме колко малко даваме, каза по време на дебатите Делян Добрев (ГЕРБ). Той добави, че отчетната стойност на дарението е около 20 млн. лв., но тя е изкуствено завишена, защото "една ГАЗ-ка не струва 50 хил. лв." Добрев каза, че от началото на войната българската военна индустрия е произвела и изнесла продукция за 5 млрд. лв., а държавната помощ е за едва 20 млн. лв.
От БСП не бяха доволни, че анексите към споразумението не подлежат на ратификация от парламента. Това означава, че България може в бъдеще да дава оръжия и без да бъде питан парламентът - само по искане на Украйна.
Ивайло Мирчев (Демократична България) каза, че е един от депутатите, които са чели списъка в секретното деловодство на Народното събрание. Той е споделил параметрите с колегите си от парламентарната група. Депутатът обясни, че трябва да се даде възможност на Министерския съвет да разрешава даването на оръжия, защото скоро може да няма парламент - ако не бъде избрано редовно правителство и се стигне до предсрочни избори. Вторият му аргумент беше, че ако започнат разговори с друга държава, която може да ни предостави заместващо въоръжение със западни аналози, "и МС прецени, че това удовлетворява страната и армията, най-нормалното нещо е да бъде направена подобна сделка".
След като БСП и "Възраждане" не успяха да спрат ратификацията на споразумението за предоставяне на оръжие на Украйна, лидерът на социалистическата партия Корнелия Нинова призова президентът Румен Радев да наложи вето.
Нинова повтори тезите си, че подкрепящите документа са в "коалиция на войната". Според нея гласуваният текст намалява правомощията на Народното събрание и противоречи на Конституцията, тъй като министърът на отбраната е подписал договор, според който анексите към него не подлежат на ратификация в парламента.
България много пъти е предоставяла военна помощ само с решение на правителството, без това да е оспорвано от никого.
България и Унгария са единствените държави в ЕС, които още не са предоставили военна помощ на Украйна. В предишното Народно събрание взимането на решение за оказване на военна помощ беше блокирано от БСП, която тогава беше част от управляващата коалиция. На 3 ноември настоящият 48-и парламент обаче прие решение България да изпрати военна помощ и задължи служебното правителство да изготви в рамките на 1 месец списък с оръжие, което България ще дари на Украйна.
Президентът Румен Радев има срок от 15 дни, в които трябва да одобри закона за ратификация или да му наложи вето. При втория вариант за преодоляване на ветото са нужни поне 121 гласа. Събиратено на мнозинство няма да е проблем, защото единствено БСП и "Възраждане" са против изпращането на оръжие за Украйна.
