Европейският парламент (ЕП) прие резолюция, с която признава Гладомора от 1932-1933 година в Украйна, довел до смъртта на около 4 млн. души, за геноцид над украинския народ. 507 депутати гласуваха "за", само 12 - "против", а 17 се въздържаха, съобщиха от институцията.
Нито един от петимата български социалисти в ЕП - Сергей Станишев, Иво Христов, Eлена Йончева, Петър Витанов и Цветелина Пенкова не участва в гласуването. Преди около месец те бяха от малкото в ЕП, които гласуваха против резолюция, която призна Русия за държава-спонсор на тероризма.
Гладът, известен като Гладомор, се случва, след като по разпореждане на диктатора Йосиф Сталин по-заможните селяни, които имат производство, са принудени да присъединят към колективните колхози, а зърното и цялата им продукция е конфискувана.
С приемането на документа членовете на ЕП изразяват солидарност с народа на Украйна и отдават почит на загиналите в резултат на "изкуствения глад" в Украйна, причинен от "целенасочената политика на съветския режим".
ЕП призова Русия, като правоприемник на Съветския съюз, "официално да признае Гладомора и да се извини за тези престъпления". Москва отдавна отрича всякакви системни усилия за насочване към украинците, твърдейки, че лошата реколта по това време е унищожила мнозина и в други части на СССР.
Евродепутатите също така апелираха "всички страни и международни организации, които все още не са признали Гладомора за геноцид, да го направят".
По-рано парламентите на Ирландия, Румъния, Молдова, Чехия и Германия признаха Гладомора за геноцид. Заедно с Украйна, още 16 други държави официално са направили това досега. Още през 2018 г. Сенатът на САЩ подкрепи резолюция за това.
"Часът на истината настъпи. Все повече държави признават Гладомора за геноцид", коментира литовският евродепутат Раса Юкнявичене.
През ноември Украйна отбеляза 90 години от Гладомора и призова международната общност да го обяви официално за геноцид.
Европарламентът осъди и поредните престъпления на Русия срещу украинския народ, включително целенасоченото унищожаване на гражданската енергийна инфраструктура на Украйна през зимата.
"Резолюцията обвинява сегашния руски режим в нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, в стремеж към ликвидиране на Украйна като национална държава и в унищожаване на идентичността и културата на нейния народ", се казва в прессъобщението.
В началото на войната Москва атакува украинските складове за зърно и блокира украинския износ в Черно море, което предизвика обвинения, че използва храните като част от стратегията си във войната. По-късно беше сключена така наречената зърнена сделка, която осигурява движението на товарните кораби със зърно за много държави по света.
