Президентът Румен Радев наложи вето на част от промените в Изборния кодекс, с които ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП върнаха хартиената бюлетина и орязаха машинното гласуване. От "Продължаваме промяната" и "Демократична България" се обявиха срещу измененията с аргумент, че те застрашават честността на изборите и се увеличава възможността за купен вот.
В мотивите си за ветото държавният глава посочва, че поправките не гарантират равенството на избирателите пред закона, тайната на техния вот и оптималното организиране на изборния процес зад граница.
Промените в Изборния кодекс, внесени от БСП и прокарани с гласовете на ГЕРБ и ДПС, бяха приети от Народното събрание на 5 декември. В основата беше връщането на хартиената бюлетина като вариант за гласуване и въвеждане на ръчно броене на резултата - дори при подаване на вот с машина. Това се случи година, след като през 2021 г. беше въведено изцяло машинно гласуване и броене във всички секции с над 300 избиратели. По този начин се проведоха парламентарните избори на 2 октомври 2022 г.
Ветото на Румен Радев означава, че проектът за промени в Изборния кодекс се връща обратно в Народното събрание за разглеждане. ГЕРБ, БСП и ДПС имат необходимото мнозинство от поне 121 гласа, за да препотвърдят поправките, с които държавният глава не е съгласен, и да отхвърлят ветото. При такъв вариант Румен Радев е длъжен да издаде указ за обнародване в "Държавен вестник", с което измененията в Изборния кодекс ще влязат в сила.
Парламентът може и да подкрепи аргументите на президента. Неотдавна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че ако Радев върне закона, ще поиска от депутатите си да „му гласуват ветото“, „защото ние ги победихме с лъжите, с измамите, с машините и с вълшебните им флашки". Няма гаранции, че това е последната позиция на Борисов и партията му. От парламентарната група дори вече заявиха готовност да отхвърлят ветото.
В мотивите си да наложи вето президентът подчертава, че „в повечето от секциите избирателят по свое усмотрение трябва да определя начина на гласуване – с хартия или с машина, вместо това да постанови законът“. Текстовете обаче съдържат забрана избирателят да упражни право на вот с хартия, ако вече избрал машинен вот, но устройството се повреди. Това потенциално може да лиши граждани от право на глас, казва Радев.
"Няма симетрична забрана пред избиратели, предпочели да гласуват с хартиена бюлетина, да не гласуват с бюлетина от машинно гласуване. Това явно показва предпочитанието на законодателя да гарантира гласуването с хартиена бюлетина и да не предостави същите гаранции за машинното гласуване, в нарушение на принципа на равенството", допълва държавният глава.
Румен Радев връща текстовете, с които ГЕРБ, БСП и ДПС решиха машините да не отпечатват протокол с обобщени и изчислени данни за резултатите от вота. Вместо това устройствата трябва да принтират бюлетина, която гражданинът пуска в специална урна. А след края на изборния ден секционната избирателна комисия брои на ръка тези бюлетини и така отчита "машинния" вот.
Президентът отчита, че "не само се дублира без обективен критерий начинът на гласуване, но се подменя и характеристиката на машинното гласуване като вид електронно гласуване, осъществявано в контролирана среда". Според него това "противоречи на целта избирателите да имат „право на избор“ между хартия и машина, тъй като във всички случаи резултатът се отчита с ръчно преброяване.
"Машинното гласуване вече не е алтернатива на гласуването с бюлетина, а е също гласуване с бюлетина, която обаче не е отпечатана от печатницата на БНБ, а от машината в избирателната секция. Така се заличава природата и смисъла на машинното гласуване", мотивира се още Радев.
Реакциите
Въпреки заявената от лидера си позиция, Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС коментира, че има достатъчно сериозно заявена воля от парламентарните групи това вето да не бъде уважено и да се препотвърдят промените.
"Видяхме, че президентът желае хартиената бюлетина, всичко свързано с машинното гласуване и електронното дистанционно гласуване да се запази във вида, в който беше преди", каза тя.
БСП няма да подкрепи ветото на президента, категорична бе и лидерката на партията Корнелия Нинова. Според нея няма противоконституционност в промените, Радев действа по "някаква целесъобразност", а мотивите му не звучат сериозно.
Според Надежда Йорданова от ДБ обаче ветото е сериозно обосновано и обръща внимание върху това, че на практика се обезсмисля машинният вот, създават се сериозни опасности за нарушаване на тайната на вота, и че двата различни начина на гласуване имат различна защита, което е проблем за правилното отчитане на гласовете.
Ветото върху Изборния кодекс дава възможност парламентарните сили да отворим дискусия как могат да бъдат преодолени пречките пред реализацията на втория мандат, каза председателят на ПГ на ПП Андрей Гюров.
Съобщението от президентството за наложеното вето беше разпространено в момента, в който в парламента се гласуваше кандидатурата на предложения за премиер с мандата на ГЕРБ-СДС проф. Николай Габровски. Гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и "Български възход" за него не стигнаха и той не беше избран. Така съставът на проектокабинета му изобщо не беше гласуван.
В резултат първият мандат за съставяне на редовно правителство, даден от Румен Радев на най-голямата партия, остава неизпълнен. Президентът трябва да връчи втория мандат на втората по численост политическа формация - "Продължаваме промяната". От партията на Кирил Петков и Асен Василев вече казаха, че ако има вето над промените в Изборния кодекс, може да предложат свой кабинет "на малцинството" в партньорство с "Демократична България".
По-рано днес представители на ПП потвърдиха такава готовност. Те имат план за управление с 16 точки. Един от приоритетите им именно запазване на машинното гласуване.
