Предложеният от служебния правосъден министър Крум Зарков механизъм за разследване на главния прокурор е одобрен от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Решението беше взето в петък.
Проблемът с недосегаемостта на главния прокурор от наказателно преследване стои пред България от ноември 2009 г., когато Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за пръв път я коментира в решението си по делото "Колеви срещу България", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 г. прокурор Николай Колев.
През следващите години препоръки и очаквания за решаването на този проблем периодично са идвали от Съвета на Европа и Европейската комисия. Наскоро Венецианската комисия за пореден път посочи, че очаква цялостна съдебна реформа.
Комитетът на министрите е органът, който следи изпълнението на решенията на ЕСПЧ. Той дава зелена светлина за приемането на законовите промени, изработени от екипа на бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова (“Демократична България”) и доразвити от служебния ѝ наследник.
Крум Зарков представи проекта през ноември, а в последствие той беше публикуван и за обществено обсъждане. Предложеният в него механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му предвижда то да се извършва от върховен съдия, който изпълнява фунциите на прокурор за не повече от две години. По този начин се преодолява проблемът с кариерната зависимост на редовите обвинители от техния ръководител.
Комитетът на министрите определя този вариант като “годен да отговори в максимална степен [на необходимостта от] въвеждане на ефективно разследване на главния прокурор в рамките на съществуващата в България конституционна рамка”.
Механизмът се въвежда с промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които предвиждат и други реформи в съдебната система. Те също са приветствани в решението органа на Съвета на Европа.
Става въпрос за въвеждането на съдебен контрол върху прокурорските откази за образуване на разследване на тежки престъпления, които се наказват с над 5 години затвор, както и на мерките за ограничаване на влиянието на главния прокурор във Висшия съдебен съвет (ВСС).
Комитетът на министрите одобрява идеята парламентът вече да не може да избира за членове на съвета от политическата квота действащи магистрати, а учени, адвокати и други юристи. По този начин ще се пресече възможността в председателстваната от главния прокурор Прокурорска колегия на ВСС да влизат негови подчинени - обвинители и следователи.
Друга мярка в тази посока предвижда намаляване на мнозинството в съвета, с което може да бъде взето решение за временно отстраняване на главния прокурор - от най-малко 17 на поне 13 гласа от Пленума на ВСС. Така прокурорите в него няма да могат да блокират подобно решение, ако всички гласуват “против”.
“Това становище на Комитета на министрите ни дава всички основания да твърдим, че ако този проект, който сега ще влезе в Министерския съвет, а оттам и в Народното събрание, бъде приет, то България може да затвори наблюдението по делото “Колеви”, свързано с наказателно преследване на главния прокурор, което виси вече 13 години”, коментира правосъдният министър Зарков, цитиран от “Капитал”.
Самият главен прокурор Иван Гешев не гледа положително на този законопроект. В края на октомври, когато той инициира срещи с партиите в парламента, Гешев заяви пред депутатите от ДПС, че “няма как да определиш един съдия от Върховния касационен съд [да разследва главния прокурор] без той да има желание”. Според него никой върховен съдия “няма да си го причини”.
Гешев изрази резерви към препоръките на Венецианската комисия в тази посока още в деня на встъпването си в длъжност в края на 2019 г. Тогава той посочи пред медиите, че те не са задължителни за изпълнение.
Механизмът за разследване на главния прокурор е един от ключовите закони, чието приемане е заложено като условие за изплащането на средствата, предвидени за България по нейния План за възстановяване и устойчивост. Наред с реформата на антикорупционната комисия, този законопроект се смята и за необходим напредък по пътя на страната към Шенген.
Миналата седмица Нидерландия за пореден път наложи вето над приемането на България в безвизовото пространство, настоявайки за повече доказателства, че София наистина има волята да се бори с корупцията по високите етажи на властта.
